— Повярвайте ми, мадам — произнесе той ледено любезно, — нямам желание да го правя. Ако се погрижите за конете, госпожице Макгрегър, аз ще внеса брат ви вътре.
Серина понечи да му отвърне, ала един поглед към бледото лице на Кол я накара да прехапе език. С развяващо се палто и с Кол на ръце Бригъм тръгна към къщата.
Серина си спомни последния път, когато англичанин бе влизал в нейния дом. Тя хвана поводите на двата коня и, като проклинаше Бригъм, се забърза след него.
ВТОРА ГЛАВА
Нямаше време за официално представяне. Бригъм бе посрещнат на вратата от високо чернокосо слугинче, което закърши ръце и хукна да вика лейди Макгрегър. Фиона дойде от кухнята със зачервено от огъня лице. Като видя сина си в безсъзнание в ръцете на един непознат, побледня.
— Кол… Да не е…
— Не, милейди, но раната е тежка.
С тънката си ръка тя докосна лицето на сина си.
— Моля ви, бихте ли го качили горе? — Тръгна пред него, като по пътя даваше нареждания за вода и превръзки. — Тук. — Отвори една врата и погледна през рамото на Бригъм. — Гуен, слава Богу. Кол е ранен.
Гуен, по-дребна и по-крехка от майка си и сестра си, бързо влезе в стаята.
— Запали лампите, Моли — нареди тя на слугинята. — Ще ни трябва много светлина. — Вече притискаше ръка към челото на брат си. — Има треска. — Кръвта му се бе просмукала през наметалото и обагряше чаршафите. Можете ли да ми помогнете да го съблека?
Бригъм кимна и започна да работи заедно с нея. Гуен спокойно изпрати за лекарства и вода, бързо донесоха и ленено платно. Младото момиче не припадна при вида на раната от меч, както Бригъм се бе страхувал, а умело започна да я почиства. Дори под нежните и ръце Кол простена и се размърда.
— Подръжте тук, ако обичате. — Гуен посочи на Бригъм да задържи върху раната тампона, който бе направила, докато тя наливаше в дървена чашка сироп от мак. — Ще трябва да се справим с треската. — Майка й вече бършеше челото на сина си с мокра кърпа.
— Той е силен. Няма да го загубим сега. — Фиона се поизправи и отметна косата, която бе паднала върху лицето й. — Благодаря ви, че го донесохте — обърна се тя към Бригъм. — Ще ми кажете ли какво се случи?
— Бяхме нападнати на няколко километра на юг оттук. Кол беше сигурен, че са Кембълови.
— Разбирам. — Фиона стисна устни, ала гласът й остана спокоен. — Трябва да ви се извиня, че дори не ви предложих стол и нещо горещо за пиене. Аз съм Фиона Макгрегър, майката на Кол.
— Аз съм Бригъм Ленгстън, приятел на Кол.
Тя успя да се усмихне, но продължи да държи в дланта си отпуснатата ръка на своя син.
— Граф Ашбърн, разбира се. Кол ни е писал за вас. Моля ви, ще кажа на Моли да вземе палтото ви и да ви приготви нещо за освежаване.
— Той е англичанин. — Серина стоеше на вратата. Бе свалила наметалото си и сега бе облечена само с проста домашно тъкана рокля от тъмносиня вълна.
— Знам това, Серина. — Фиона отново насочи измъчената си усмивка към Бригъм. — Палтото ви, лорд Ашбърн. Дълго сте пътували. Сигурна съм, че имате нужда от топла храна и малко почивка. — Когато той свали палтото си, погледът й се спря върху рамото му. — О, вие сте ранен.
— Нищо сериозно.
— Драскотина — обади се Серина и понечи да мине покрай него и да отиде при брат си, ала погледът на Фиона я спря.
— Заведи нашия гост долу в кухнята и се погрижи за раните му.
— По-скоро бих превързала плъх.
— Ще направиш каквото ти казвам и ще покажеш необходимото уважение към госта на нашия дом. — В гласа на майката се прокраднаха стоманени нотки. — След като превържеш раните му, имай грижата да получи прилично ядене.
— Лейди Макгрегър, това не е необходимо.
— Простете, лорд Ашбърн, много е необходимо. Ще ме извините, че няма да се погрижа лично за вас. — Отново взе кърпата за челото на Кол. — Серина?
— Добре, майко, заради теб. — Серина се обърна с много лек и демонстративно обиден поклон. — Ако обичате, милорд.
Той я последва през къщата, много по-малка от замъка Ашбърн и подредена изрядно. Завиха през коридора и слязоха по две тесни стълбища, преди тя да реши да го прекара през задните стълби. Бригъм обаче почти не забелязваше къде вървят, загледан в напрегнатия й гръб. В кухнята ухаеше на подправки и месо от гърнето, окачено на верига над огъня, носеше се аромат на току-що опечен пай. Серина посочи към ниско столче с тънки крака.
— Моля седнете, милорд.
Той седна и само едва доловимо трепване на очите издаде, че го заболя, когато тя отпори ръкава от ризата му.
— Надявам се, че не припадате при вида на кръв, госпожице Макгрегър.
— По-вероятно е вие да припаднете при вида на съсипаната ви риза, лорд Ашбърн. — Хвърли настрани скъсания ръкав и донесе купа с гореща вода и чисто платно.