— Да милейди — съгласи се сговорчиво Паркинс. — И той самият много пъти го е казвал. Ще ви донеса чаша мляко.
Тя спеше. В едната си ръка държеше пистолет, в другата меч, ала сънищата й бяха спокойни и изпълнени с Бригъм. Виждаше го ясно, толкова ясно, че почти можеше да го докосне, както й се усмихваше. Ръката му бе в нейната и Серина само дето не усещаше топлината на кожата му, докато двамата танцуваха под шарената сянка, край реката. Той бе облечен в яркочерно и сребристо, а тя с млечнобял атлаз, обсипан с перли.
Бяха сами, божествено сами, само с ромоленето на водата и песента на птиците. Лицата им бяха близо, после още по-близо, накрая достатъчно близо, за да се целунат, докато продължаваха да пристъпват в ритъма на танца.
Бе толкова красив, нейният висок английски възлюблен с буйно непокорно сърце. Целувката му бе толкова сладка, толкова нежна, като за среща или за раздяла.
И тогава видя кръвта, просмукваща се през сакото му. Протегна ръка към него и се намокри. Кръвта бе реална, толкова реална, че Серина усещаше топлината й върху кожата си. Но когато се опита да го прегърне, той избледня и тя остана сама на брега на реката, сама с любовния вик на свирача.
Събуди се с името на Бригъм на уста и с разтуптяно сърце. Задъхана, вдигна треперещата си ръка и не видя никаква кръв. Бавно, мъчейки се да раздели съня от реалността, притисна длан към сърцето си. Не свирач бе чула, а орел. И това не бе песента на реката, а ревът на вятъра.
Бригъм бе жив, каза си Серина и сложи ръка на издутия си корем, сякаш за да успокои детето си, че баща му е жив. Почти веднага й се причу тъничкият плач на вече роденото бебе. Уморено се надигна и се запъти към дъното на пещерата. С помощта на Фиона Меги държеше малкия Иън до гръдта си и той сучеше лакомо.
— Серина. — Гласът на Меги бе слаб, а лицето й все още мъртвешки бледо, ала тя се усмихваше. — Той с всеки час става все по-силен. — Вдигна ръка да погали главичката му. — Скоро и ти ще си имаш.
— Много е красив. — Серина с въздишка седна до нея.
— Бог е бил достатъчно добър да го направи да прилича на теб, а не на баща си.
Меги се засмя и се отпусна удобно на рамото на Фиона.
— Не съм знаела, че мога да обичам някого колкото Кол. Но вече знам.
— Пътуването беше трудно за теб. Как се чувстваш?
— Слаба. Мразя да се чувствам толкова слаба и безпомощна.
Серина я погали по бузата.
— Един мъж не се влюбва в бик, нали знаеш. Този път смехът на Меги бе малко по-силен.
— Ако някое момиче опита този номер с моя малък Иън, ще й издера очите.
— Разбира се, ала ще научиш дъщеря си на него.
— О, да. — Меги затвори очи. — Толкова съм уморена.
— Поспи — прошепна Фиона. — Когато детето се наяде, ние ще имаме грижата за него.
— Скоро ли ще дойде Кол?
Фиона срещна погледа на Серина над клюмащата глава на Меги.
— Да. — Гласът й бе успокояващ. — Много скоро. Толкова ще е горд, че си го дарила със син.
Серина взе задремващото бебе, а майка и намести Меги между одеялата.
— Толкова е мъничък. — Залюля го и го сложи да спи.
— Винаги ми се е струвало чудо.
— Чудо е. — Фиона погледна към другия край на пещерата, където изтощената Гуен се бе свила и спеше. — Винаги има смърт, Серина. Винаги има загуба и скръб. Не бихме могли да ги преживеем без обещанието за нов живот.
Серина й зададе въпроса, който не бе намерила смелост да зададе по-рано:
— Мислиш ли, че са мъртви?
— Моля се да са живи. — Фиона хвана ръката й. — И ще се моля всяка секунда, докато разберем. Ти трябва да ядеш — каза тя бодро. — Заради себе си и заради детето.
— Да, но… — Замълча и огледа пещерата. — Къде е Малкълм?
— С Паркинс. Тръгнаха малко след като ти заспа. Слязоха долу за още продукти.
Серина се намръщи и пое купата, която й подаде госпожа Драмънд.
— Не се тревожи за тях, момиче, моят Паркинс знае какво прави.
— Да, той е добър мъж, госпожо Драмънд, стабилен.
Страните на вдовицата поруменяха.
— Ние ще се оженим.
— Радвам се за вас. — Спря и пръстите й се свика около купата. — Чувате ли? — прошепна и остави храната.
— Нищо не чувам. — Но сърцето на Фиона се бе качило в гърлото.
— Някой идва. Стойте в дъното на пещерата. Внимавайте Иън да не вдига шум.
— Серина… — Майка й протегна ръка към нея, ала Серина вече се приближаваше безшумно към отвора. Кръвта й се смрази във вените, смрази и страха й и я направи по-силна. Щеше да убива, ако Бог не й покажеше друг начин, и щеше да убива добре.
С уверена ръка взе пистолета, после меча. Ако бяха дошли англичаните, те щяха да намерят само жени, но нямаше да намерят безпомощни жени. Зад нея госпожа Драмънд стисна един кухненски нож.