— Знам, ала какъв избор имаме? Все още преследват принца. Знам, че ти се тревожиш за него.
— Да, но се тревожа също и за теб и за нашето дете. — Серина понечи да го успокои и той хвана ръцете й. — Никога няма да забравя последния ден в пещерата, как беше принудена да се биеш заради мен, да убиваш заради мен и своето семейство.
— Направих това, което трябваше да бъде направено, което и ти би направил. През всичките тези месеци се чувствах ненужна, защото не можех да сторя нищо. Този ден нещата се промениха. Една жена може и да не се включи в бунта на бойното поле, но може да защитава това, което обича.
— Ще ти кажа честно, че никога не съм те обичал повече, отколкото този ден, когато държеше в ръце меч и пистолет. — Целуна ръцете й и я погледна настойчиво в очите. — Можеш ли да разбереш, че аз исках да ти дам красота, а не живот на страх и бягане? Исках да ти дам това, което беше мое, ала то вече не е мое.
— Бригъм…
— Не, почакай. Има нещо, което трябва да те попитам. Ти каза, че ще дойдеш с мен където поискам. Ще го сториш ли?
Серина усети как я прободе лека болка, но кимна.
— Да.
— Ще напуснеш ли Шотландия, Рина, за да дойдеш с мен в Новия свят? Не мога да ти дам всичко, което някога ти обещах, макар че няма да бъдем бедни. Ще трябва да изоставим толкова много от нещата, които исках за теб. Ти ще бъдеш само госпожа Ленгстън и страната и хората ще бъдат непознати и за теб, и за мен. Знам от какво те моля да се откажеш, ала може би един ден ще се върнем.
— Ш-ш-ш-шт. — Тя обви ръце около него. — Не знаеш ли, че ако поискаш, ще дойда с теб и в ада?
— Не искам да идваш в ада, но знам за какво те моля и какви обещания нарушавам.
— Ти ми обеща само да ме обичаш и да се върнеш при мел. Изпълни и двете. — Тръсна глава, преди да бе успял да каже нещо. — Трябва да ме чуеш и да се опиташ да ме разбереш. Седмиците, които прекарах с теб в двореца, бяха прекрасни, ала само защото бяхме заедно. Титлата не значи нищо за мен, както и баловете и роклите. Само ти имаш значение. — Засмя се и се отдръпна. — Всеки ден в Холируд се страхувах, че ще сбъркам нещо и ще те злепоставя, че ти ще видиш, че си направил страшна грешка, като си ме взел за лейди Ашбърн.
— Що за глупост е пък това?
— На мен никога няма да ми е лесно да бъда аристократка, Бригъм. Страхувах се, че ще поискаш да отидем във Франция, в двореца.
Той присви очи и се вгледа в нея.
Твоят живот би бил по-лесен там, както и в Единбург.
— И аз щях да трябва да се преструвам, че съм дама, докато копнея за своите бричове и за една бърза езда.
— И би предпочела да заминеш в Америка само с едно ковчеже със злато и с една мечта?
Серина обхвана лицето му с ръце.
— Англия бе твоят дом, а Шотландия моят. И двамата ги загубихме. Заедно ще изградим наш собствен дом.
— Обичам те, Рина. Повече от живота си.
— Бригъм, детето…
— Ще бъде щастливо. Кълна се.
— По-скоро, отколкото мислим — отрони тя. Като видя изражението му, успя да се засмее, после трепна. — Ох, мисля, че има моето нетърпение. Трябва ми Гуен, Бригъм, и мама.
— Но ти каза, че има още няколко седмици.
— Няма значение какво казвам аз. — Прокара ръка по корема си, свит от контракция. — Важното е какво казва той.
Серина затаи дъх, после прихна, когато Бригъм я грабна непохватно на ръце.
— Бригъм, няма нужда. Ще ти счупя гърба.
В момента му се струваше безтегловна.
— Мадам — каза закачливо, — имайте ми малко доверие.
ЕПИЛОГ
Към края на юни, четиринадесет месеца, след като бе издигнал своето знаме, принц Чарлз слезе на брега на остров Скай близо до двореца Мъгстън. Бе преоблечен като прислужницата на Флора Макдоналд, млада жена, която рискуваше живота си, за да пътува с него и да се грижи за неговата безопасност.
На косъм се бе разминал да не го хванат, ала не бе загубил нито амбициите, нито енергичността си. Както не бе загубил и романтичния си дух. На раздяла с Флора й остави кичур от косата си с пожеланието да се срещнат отново в двореца Сейнт Джеймз.
Бригъм за малко се срещна с него. Говориха, както често бяха говорили в миналото, непринудено и с взаимно уважение. Чарлз не помоли Бригъм да дойде с него във Франция, въпреки че в сърцето си таеше тази надежда.
— Ще ти липсва — каза Серина, докато стояха в спалнята си в двореца Мъгстън.
— Ще ми липсва като човек и ще скърбя за загубата на това, което можеше да бъде. — Той я привлече към себе си и притисна отново стройното й тяло. — Той и неговата кауза те доведоха при мен. Ние не победихме, Рина, но ми стига само да погледна теб и нашия син, за да разбера, че не сме и загубили. — Обвил ръка около нея, се обърна да погледне детето, което бяха кръстили Дениъл. — Както баща ти каза, любов моя. Не беше за нищо. — Притисна устни към нейните и почувства нейната страст, любов и доверие. — Готова ли си?