По-нататък имаше групичка от четирима по-възрастни посетители. Скъпо облечени, мъжете преднамерено небрежни, жените непреднамерено официални. Отгатнах, че са отседнали в „Замъкът” и от скука, заради времето вероятно, са слезли долу, за да видят как я карат бедняците. Личеше си, че им е некомфортно, явно си знаеха, че не се вписват в обстановката, и едвам чакаха да се върнат в тапицирания кадифен комфорт на големия хотел на хълма.
Очите ми шареха наоколо и попаднаха на едно куче. Беше хубаво куче, голям червен сетер, с красива блестяща козина, с опашка като копринен пискюл от медни косми, просната на сивите плочи на пода. Седеше съвсем неподвижно, близо до господаря си и от време на време опашката му леко се помръдваше в одобрително потупване.
Заинтригувана, аз се вгледах в мъжа, който явно притежаваше това завидно създание, и установих, че е почти толкова интересен, колкото и кучето му. Седнал с лакти на масата, опрял брадичка на юмрука си той бе обърнал към мен ясен и чист профил, сякаш нарочно ми го бе предоставил, за да го изследвам. Главата му беше хубаво оформена, косата му имаше онзи вид на гъста козина на сребърна лисица, на човек, който е започнал да побелява твърде рано. Единственото око на профила му, което виждах, беше дълбоко поставено и засенчено, носът бе дълъг и орлов, устата приятна, брадичката твърдо оформена, характерна. И от дължината на китката му, показваща се от маншета на ризата и ръкава на сивото му вълнено сако, и от начина, по който бе опънал краката си под малката маса, предположих, че е висок вероятно около метър и осемдесет.
Докато го наблюдавах, той изведнъж се разсмя на нещо, което каза събеседникът му. Това привлече вниманието ми към другия мъж и аз се изненадах, защото те никак не си подхождаха. Докато единият беше строен и елегантен, другият бе нисък, дебел, червендалест и облечен в плътно опънат морско-син блейзър и риза с висока яка, която изглеждаше така, сякаш щеше да го удуши. В кръчмата не беше много топло, но по зачервеното му чело блестяха капки пот и забелязах, че тъмната му коса е подстригана с особена сръчност и изобретателност – един дълъг зализан с брилянтин кичур бе сресан нагоре и леко настрани, за да скрие това, което иначе щеше да бъде напълно плешива глава.
Мъжът с кучето не пушеше, но дебелакът изведнъж смачка цигарата си в преливащия пепелник на масата, сякаш за да подчертае мисълта, която бе изказал или да наложи тезата си, и почти веднага посегна към джоба си, извади от него сребърна табакера и взе нова цигара.
Но мъжът с кучето бе решил, че е време да си върви. Той махна ръка от брадичката си, отметна маншета на ризата си, за да погледне часовника си, и довърши питието си. Дебелакът очевидно много искаше да е в крак с приготовленията на другия, затова бързо запали цигарата си и гаврътна на един дъх уискито си. Те се надигнаха и бутнаха столовете си назад с ужасяващ скърцащ звук. Кучето стана и опашката му се завъртя в радостни кръгове.
Изправени така, единият толкова нисък и дебел, а другият толкова тънък и строен, още повече си личеше, че двамата изобщо не си пасват. Слабият взе един дъждобран, който бе преметнат на облегалката на стола му, после се обърна към нас, насочвайки се към вратата. За миг се разочаровах, защото лицето му не съответстваше на обещанието, което даваше този интригуващ профил. А после забравих, че съм разочарована, защото той видя Джос. А Джос, вероятно усещайки присъствието му, спря да говори с Томи Уилямс и се обърна, за да види кой стои зад него. За миг двамата изглеждаха смутени, после слабият мъж се усмихна и усмивката изряза тънки линии по загорелите му бузи и дребни бръчици покрай очите му и беше невъзможно да устоиш на такъв чар.
– Джос – каза той. – Отдавна не сме се виждали. – Гласът му беше приятен и дружески.
– Здрасти – каза Джос, без да става от стола си.
– Мислех, че си в Лондон.
– Не. Върнах се.
Скърцащото полюляване на вратата привлече вниманието ми. Другият мъж, дебелият, тихичко си бе тръгнал. Реших, че има някаква важна уговорка и забравих за него.
– Ще кажа на стареца, че съм те видял.
– Добре, кажи му.
Дълбоко поставените очи се насочиха към мен и после отново се отклониха. Очаквах да бъда представена, но нищо не се случи. Незнайно защо, но тази липса на възпитание от страна на Джос ми се стори като шамар в лицето.