Игнорирах тази дръзка малка духовитост.
– Ако работиш тук, тогава какво правеше в онзи магазин в Лондон?
– При Тристрам? Казах ти, той ми е приятел. Отбивам се да го видя винаги когато ходя в града.
Намръщих се. Имаше толкова много съвпадения. Нашите животи изглежда бяха свързани в тях, като добре опакован с въженца колет. Гледах го как довършва чашата си с вино и още веднъж бях навестена от същото смущение, което бях изпитала по-рано вечерта. Знаех, че трябва да му задам хиляди въпроси, но преди да мога да се сетя и за един, сервитьорката пристигна на нашата маса още веднъж, носейки стекове, зеленчуци, пържени картофки и чинии със салата. Пийнах малко вино и продължих да наблюдавам Джос, и когато сервитьорката се отдалечи, казах:
– С какво се занимава Елиът Бейлис?
– Елиът? Държи един гараж в градчето Хай Крос, специализиран в супер мощни коли втора ръка, мерцедеси, алфа ромео. Ако имаш правилния вид чекова книжка, той може да те снабди практически с всичко.
– Ти не го харесваш, нали?
– Изобщо не съм казвал, че не го харесвам.
– Но не го харесваш.
– Вероятно ще бъде по-близо до истината да кажеш, че той не ме харесва.
– Защо?
Той ме погледна, в очите му танцуваха весели искрици.
– Нямам идея. И защо не си изядеш стека, преди да е изстинал?
Джос ме откара до госпожа Кърнау. Все още валеше, а аз изведнъж се почувствах смъртно уморена. Той спря колата пред вратата на сградата, но остави двигателя включен. Благодарих му, пожелах му лека нощ и понечих да си отворя вратата, но преди да успея, той се протегна и ме спря. Обърнах се да го погледна.
– За утре – каза той. – Ще отидеш ли в Боскарва?
– Да.
– Аз ще те откарам.
– Мога да отида сама.
– Ти дори не знаеш къде е къщата, а пътят нагоре по хълма е много дълъг. Ще те взема с колата. Около единайсет?
Да се спори с него беше все едно като да спориш с парен валяк. А бях и твърде изтощена.
– Добре – казах му аз.
Той ми отвори вратата и я бутна.
– Лека нощ, Ребека.
– Лека нощ.
– Ще се видим утре сутринта.
5.
Вятърът не стихна през цялата нощ. Но когато се събудих, малкото прозорче на стаята при госпожа Кърнау ми дари гледката на светлосиньо квадратче, нашарено от бягащи пухкави бели облачета. Беше много студено, но аз храбро станах, облякох се и слязох долу да потърся госпожа Кърнау. Намерих я да простира прането си на въжето навън, в малко вътрешно дворче в задната част на къщата. В началото, докато се бореше с чаршафите и хавлиените кърпи, тя не ме забеляза, но когато се появих между една риза и скромна плетена долна фуста, се сепна от изненада. После й стана забавно от собственото й учудване и се разтресе от писклив смях, сякаш ние двете бяхме двойка комици, партниращи си в мюзикхол.
– Леле, как ме стреснахте! Мислех, че още спите! Удобно ли ви беше? Този проклет вятър още се мотае тук, но дъждът спря, слава Богу. Искате ли закуска?
– Чашка кафе, може би.
Помогнах й да простре останалото парне, после тя вдигна празния панер и се насочи към къщата. Седнах на кухненската маса, тя сложи чайника да кипне и започна да пържи бекон.
– Хубава ли беше вечерята снощи? В „Котвата” отидохте, нали? Томи Уилямс поддържа много добре заведението, винаги е претъпкано с народ, и зиме и лете. Чух как Джос ви докара у дома. Той е прекрасно момче. Липсваше ми, когато се изнесе от тук. Но аз все пак ходя понякога до новото му жилище, почиствам, нося дрехите му вкъщи и ги пера. Тъжно, млад мъж, пък сам. Всичко е някак сбъркано, да няма кой да се грижи за него!
– Според мен Джос е напълно способен да се грижи за себе си.
– Не е правилно мъж да върши женска работа. – Госпожа Кърнау очевидно не вярваше в еманципация на жените. – Освен това той е достатъчно зает с работата си за господин Бейлис.
– Вие познавате ли господин Бейлис?
– Всеки го познава. Живее в Порткерис от петдесет години. Един от най-старите тук. А какъв прекрасен художник беше преди да се разболее! Всяка година правеше изложба и всякакъв народ идваше тук от Лондон, известни хора, абе, всякакви. Разбира се, напоследък не го виждаме много-много. Не може да се разхожда нагоре-надолу по хълма както някога, а си е малко трудна работа Петифър да вкара онази огромна кола в тези тесни улички. Освен това през лятото не можеш да мръднеш заради трафика и посетителите. Тук гъмжи от тях. Понякога си мислиш, че цялото население на страната се е натъпкало в това малко градче.