***
Гренвил не слезе за обяд.
– Уморен е – каза ни Моли. – Прекара деня в леглото. Може би ще се присъедини към нас за вечеря. Петифър ще му качи подноса с храната.
И така ние трите обядвахме заедно. Моли се бе преоблякла в спретната вълнена рокля, с двоен наниз перли. Каза ни, че щяла да ходи да играе бридж с приятели във Форбърн. Надяваше се, че аз ще мога да се забавлявам сама.
Казах, разбира се, че всичко ще е наред. Двете се усмихнахме през масата и аз се зачудих дали тя наистина е казала на Андреа, че майка ми е курва, или това е просто интерпретацията на Андреа за някакво смътно евфемистично обяснение, което Моли й е дала. Надявах се да е второто, но все пак ми се искаше Моли да не е счела за нужно да обсъжда Лиса с Андреа. Сега тя бе мъртва, но някога бе забавна, очарователна и преливаща от веселие. Защо да не я запомним по този начин?
Докато стояхме край масата, денят навън промени лицето си. От запад се надигна вятър и един голям сив облак с огромна скорост хукна по синьото небе, закри слънцето и скоро започна да вали. И в този дъжд Моли тръгна за нейното бридж парти с малката си кола, като каза, че ще се върне около шест. Андреа, може би изтощена от утринната разходка, но по-вероятно отегчена до смърт от моята компания, изчезна в стаята си с новото си списание. Бях сама, застанала в подножието на стълбището, чудейки се как да се забавлявам. Тишината на мрачния следобед се нарушаваше само от тиктакането на големия стоящ часовник и тихите постоянни звуци, които идваха откъм кухнята. Отидох да проверя и открих, че е Петифър, седнал на дървената маса в килерчето. Почистваше сребърните прибори.
Той вдигна поглед и аз показах глава на вратата.
– Здравейте. Не ви чух.
– Как е дядо ми?
– О, добре е. Просто е малко уморен след пялото това вълнение от вчера. Решихме, че ще е по-добре да прекара деня в хоризонтално положение. Госпожа Роджър излезе ли?
– Да. – Аз си дръпнах един стол и седнах срещу него.
– Аха, май чух колата.
– Искате ли да ви помогна?
– Много мило от ваша страна… тези лъжици се нуждаят от хубаво изтъркване с гюдерията. Не знам как хващат толкова много петна? Не, всъщност, знам. От влажния морски въздух е. Това, което среброто наистина не понася, е влажният морски въздух. – Аз започнах да търкам изтънялата вдлъбнатина на една лъжица. Петифър ме погледна над върха на очилата си. – Странно е да ви видя седнала тук след всички тези години. Майка ви прекарваше половината си живот в кухнята. Когато
Роджър отиде в гимназията, не остана нито един човек, с когото да си говори. Затова идваше тук и прекарваше времето си с мен и госпожа Петифър. Научихме я да прави мъфини, всъщност госпожа Петифър я научи, научихме я и да играе вист на две ръце. Прекарвахме си страхотно. И в дни като този си правехме препечени филийки на старата печка… Вече я няма, ние имаме нова, много е добра… но старата печка създаваше уют с огъня, горящ зад решетките, и с всички онези месингови копчета, полирани така красиво.
– Откога живеете в Боскарва?
– Откакто Командира я купи, още от 1922-ра. Това беше годината, в която напусна флота и реши да става художник. Това хич не се хареса на старата госпожа Бейлис. В продължение на няколко месеца изобщо не му говореше.
– Защо й е било толкова неприятно?
– Тя е била свързана с флота през целия си живот. Баща й беше капитан на Империъс, когато Командира беше първи лейтенант. Така се запознаха. Ожениха се в Малта. Прекрасна сватба, с арка от мечове и всякакви церемониалности. За госпожа Бейлис имаше огромно значение, че мъжът й е във Флота. Когато Командира каза, че ще го напусне, те имаха страхотни препирни, но тя така и не успя да го накара да си промени мнението. И тъй ние напуснахме Малта завинаги, Командира намери тази къща и тогава всички ние се преместихме тук.
– И вие сте тук оттогава?
– Повече или по-малко. Командира се записа в Слейд, а това означаваше да пребивава в Лондон, и той нае една малка pied-a-terre4, точно до Сейнт Джеймс. Когато ходеше в Лондон, ходех и аз, за да се грижа за него, а госпожа Петифър оставаше тук с госпожа Бейлис. Майка ви още не беше родена тогава.
– А когато е завършил Слейд?
– Ами тогава се върна тук завинаги. И построи ателието. Тогава беше в най-голямата си творческа сила и нарисува най-добрите си творби. Прекрасни неща правеше, големи морски пейзажи, с такъв студен и наситен колорит, че направо можеше да усетиш вятъра и да почувстваш солта на устните си.