– Здравейте всички! Страхувам се, че малко закъснях. Трябваше да отида и да направя някои интересни неща с това вкусно парче камбала, което Ребека купи тази сутрин. Елиът, скъпи! – Моли го целуна, явно го виждаше за пръв път тази вечер. – Гренвил – каза тя и се наведе да целуне и него, – изглеждаш по-отпочинал. – После, преди той да успее да й възрази, се усмихна към мен. – Прекара ли си добре следобед?
– Да, благодаря. Как беше бриджът?
– Не много зле. Спечелих двайсет пенса. Елиът скъпи, бих искала едно питие. Андреа ще дойде всеки момент.
Но най-накрая отбранителните й реплики се изчерпиха и Гренвил веднага откри огън.
– Загубили сме нещо – каза й той.
– Какво сте загубили? Пак ли копчетата за ръкавели?
– Загубили сме едно девънпортско бюро.
Вече ставаше абсурдно.
– Загубили сме едно девънпортско бюро?
Заради нея Гренвил обясни наново цялата дълга история. Когато й казаха, че аз бях предизвикала тази криза, Моли ме погледна с упрек, явно мислеше, че съм намерила най-гадния начин да се отплатя за гостоприемството и любезността й. Бях склонна да се съглася с нея.
– Но то трябва да е някъде тук. – Тя взе чашата си от Елиът, дръпна си стол и седна, готова да оправи цялата работа. – Трябва да е прибрано някъде на сигурно място.
– Петифър го потърси.
– Може би не го е видял. Сигурна съм, че трябва да си смени очилата. Може би го е пъхнал някъде и е забравил.
Гренвил удари облегалката на стола си със свит юмрук.
– Петифър не забравя нищо.
– Всъщност – каза Елиът хладно, – той постоянно забравя разни неща.
Гренвил го изгледа кръвнишки.
– И какво означава това?
– Нищо лично. Просто той остарява.
– Предполагам, че обвиняваш Петифър.
– Не обвинявам никого.
– Ти просто казваш, че той е твърде стар, за да знае какво прави. Ако той е твърде стар, какъв по дяволите си мислиш, че съм аз?
– Изобщо не съм казал такова нещо.
– Ти го обвини.
Елиът загуби търпение.
– Ако трябва да обвиня някого – каза той и извиси глас, почти изравнявайки тона си с този Гренвил, – бих задал няколко въпроса за твоя Джос Гарднър. – Последва пауза, след като го изрече. А после, с по-контролиран и разумен тон, продължи. – Добре, никой не иска да обвинява някого в кражба. Но Джос влиза и излиза от тази къща по всяко време и има достъп до всички стаи. Той знае какво има тук по-добре от всеки. И е експерт, знае какво има стойност.
– Но защо Джос би взел това бюро? – попита Моли.
– Бюрото е ценно. Не забравяй това. То е рядко и много ценно, Гренвил току-що го каза. Може би се е нуждаел от средства. Може да са му дошли добре малко допълнителни пари. А той наистина е експерт. И постоянно ходи до Лондон. Ще знае и къде да го продаде.
Той спря изведнъж, сякаш осъзна, че вече е казал твърде много. Довърши уискито си, без да говори повече, и отиде да си сипе втора чаша.
Тишината стана некомфортна. За да я прекъсне, Моли каза кратко:
– Не мисля, че е Джос.
– Просто куп глупости – прекъсна я Гренвил яростно.
Елиът тресна бутилката с уиски на бюфета.
– Откъде знаеш? Откъде можеш изобщо да знаеш нещо за Джос Гарднър? Той се появява като някакво хипи от нищото, казва, че ще отваря магазин и следващото нещо, което ти правиш, е да му отвориш къщата и да му възложиш работата по реставрирането на всичките си мебели. Какво знаеш за Джос? Какво знаем всички ние за него?
– Аз знам, че мога да му вярвам. Свикнал съм да преценявам характера на човек.
– Може и да грешиш.
Гренвил издигна глас и надвика Елиът.
– А ти няма да е лошо да вземеш няколко урока, за да се научиш да си избираш приятелите.
Елиът присви очи.
– Какво означава това?
– Означава, че ако искаш да се направиш на пълен глупак, пробвай се да правиш бизнес с онзи дребен мошеник Ърнест Педлоу.
Ако можех да избягам в този момент, щях да го направя. Но бях хваната като в капан в ъгъла зад стола на Гренвил.
– Какво знаеш ти за Ърнест Педлоу?
– Знам, че са те виждали с него… да пиете по баровете.
Елиът ми хвърли един поглед, после каза през зъби.
– Това копеле Джос Гарднър!
– Не Джос ми каза, а Харгрийвс, от банката. Той намина на чашка шери онзи ден. И госпожа Томас дойде сутринта да ми запали огъня, тя също те е видяла с Педлоу, там, на онзи паянтов кошмар, който той нарича жилищен комплекс.
– Интригантски клюки – каза Елиът.
– Ще чуеш истината от истински хора. И ако си мислиш, че ще продадеш земята ми на това дребно парвеню, което съсипва всичко с неговите булдозери, грешиш.