– Тя няма да бъде вечно твоя земя.
– А ако ти си толкова сигурен, че ще бъде твоя, мога да ти кажа едно – не си прави сметката без кръчмаря. Защото ти, драги момко, не си единственият ми внук.
В този драматичен момент, като в добре режисирана пиеса, вратата се отвори и Андреа се появи, за да ни съобщи, че Петифър й е казал да ни уведоми, че вечерята е готова.
8.
Трудно ми беше да заспя тази нощ. Мятах се и се въртях, взех си чаша вода, крачех по пода, гледах през прозореца, качвах се в леглото и се опитвах да се успокоя, но винаги когато затворех очи, вечерта се връщаше към мен като филм, който се върти отново и отново, гласовете думкаха в главата ми и не можеха да бъдат потушени.
Добре, никой не иска да обвинява някого в кражба. Какво знаем всички ние за Джос?
Ако искаш да се правиш на пълен глупак, пробвай се да правиш бизнес с онзи дребен мошеник Ърнест Педлоу.
И ако си мислиш, че ще продадеш земята ми на това дребно парвеню, грешиш.
Тя няма да бъде вечно твоя земя.
Ти, драги момко, не си единственият ми внук.
Вечерята беше кошмарно преживяване. Елиът и Гренвил не продумаха и дума от началото до края й. Моли, за да компенсира мълчанието, поддържаше празнословен разговор, на който аз се опитвах да отвръщам. А Андреа ни наблюдаваше с проблясък на триумф в опулените й любопитни очи, докато Петифър тежко трополеше напред-назад, вдигаше чинии и ни сервираше лимоново суфле с гъст каймак, което явно никой не искаше.
Когато най-сетне приключи, всички изчезнаха. Гренвил в неговата стая, Андрея в дневната, откъдето скоро чухме звука на телевизора. Елиът, без никакви обяснения, си облече палтото, свирна на кучето си и изхвръкна през входната врата. Предположих, че ще отиде да пие и не го витах. Моли и аз останахме в хола, от двете страни на камината. Тя шиеше някакъв гоблен и изглеждаше готова да седи и да бродира в мълчание, но това бе непоносимо. Започнах направо от извинението, което чувствах, че й дължа:
– Съжалявам за тази вечер. Иска ми се никога да не бях споменавала това бюро.
Тя не ме погледна.
– Нищо не може да се направи.
– Просто майка ми го спомена и когато Гренвил заговори за нефрита и огледалото, ами изобщо не можех да предположа, че ще предизвиквам такава буря в чаша вода.
– Гренвил е странен стар човек. Той винаги е бил голям инат по отношение на някои хора и никога не вижда, че всяка ситуация има две страни.
– Имаш предвид Джос?
– Не знам защо е толкова обсебен от Джос. Това е плашещо. Сякаш Джос му е направил някакво заклинание. Елиът и аз изобщо не искаме той да влиза и да излиза по този начин в къщата и да се ползва с такава голяма свобода тук. Ако мебелите на Гренвил се нуждаят от реставриране, той сигурно би могъл да ги вземе в пикапа си и да ги закара в работилницата си, както правят всички други занаятчии. Опитахме се да говорим с Гренвил за този проблем, но той беше непреклонен. А и в крайна сметка, това е неговата къща. Не нашата.
– Но един ден тя ще бъде на Елиът.
Тя ми отправи студен поглед.
– След тази вечер човек би могъл да се съмнява.
– О, Моли, аз не искам Боскарва. Гренвил никога не би оставил такава къща на мен. Той просто искаше да спечели точка и може би това беше първото, което му дойде в главата. Не смятам, че го мислеше.
– Той нарани Елиът.
– Елиът ще разбере. Трябва да проявяваме толерантност към старите хора.
– Уморих се да проявявам толерантност към Гренвил – каза Моли и яростно отряза един конец със сребристата си ножица. – Животът ми бе разрушен от Гренвил. Двамата с Петифър можеха да дойдат да живеят при нас в Хай Крос. Това искахме ние. Къщата е по-малка и по-удобна, и щеше да е по-добре за всички. А Боскарва трябваше да бъде прехвърлена на Елиът преди години. Таксите по прехвърлянето на наследствена собственост в резултат на смърт ще бъдат непосилни. Елиът няма да може да си позволи и да я поддържа. Цялата ситуация е толкова нереалистична.
– Предполагам, че е трудно да бъдеш реалистичен, когато си на осемдесет и си живял в една къща през по-голямата част от живота си.
Тя просто игнорира това.
– И цялата тази земя, и фермата. Елиът просто се опитва да направи най-доброто с нея, но Гренвил не ще да го разбере. Той изобщо не показва никакъв интерес, нито пък насърчава Елиът по някакъв начин. Дори и с гаража в Хай Крос Елиът се справи съвсем сам. В началото поиска от дядо си да му помогне, но Гренвил каза, че не иска да има нищо общо с коли втора ръка и се разрази ужасен скандал. Накрая Елиът взе заем от друг човек и след този ден никога повече не помоли дядо си и за един шилинг. Не мислиш ли, че заслужава известно уважение за това?