В задната част на къщата имаше малко вътрешно дворче, а зад него започваше дълга градина, която се издигаше към далечен плет. Погледнах дворчето и си представих как Моли седи там и забавлява приятелите си, настанява ги на ракитените мебели, поставени на калдъръма, и им сервира мартини от скъпа стъклена количка.
– Това е съвършена къща – казах аз и наистина го мислех. Но не я харесах така, както харесвах Боскарва. Може би точно защото беше прекалено съвършена.
Стояхме в неуместната елегантна холна стая и се гледахме един друг. Нашият ден явно бе дошъл до своя край. Вероятно и Елиът го почувства и искаше да го отложи, защото каза:
– Бих могъл да сложа чайника да кипне и да ти направя чаша чай, но знам, че няма никакво мляко в хладилника.
– Мисля, че е време да си вървим.
Изведнъж се прозях и Елиът се изсмя и хвана раменете ми между ръцете си.
– Май ти се спи.
– Твърде много свеж въздух – отговорих аз. – И твърде много вино.
Вдигнах глава, за да го погледна в лицето. Бяхме много близо един до друг и аз почувствах как ръцете му стиснаха раменете ми. Той вече не се смееше, а дълбоко поставените му очи изразяваха нежност, каквато досега не бях виждала в тях.
– Беше чудесен ден.
Това беше всичко, което успях да кажа, защото в този момент той ме целуна и известно време не бях способна да изрека нищо. Когато най-сетне се отдръпна, аз бях толкова потресена, че можех само да се отпусна на гърдите му и ми се прииска да заплача. Чувствах се глупаво, знаейки, че ситуацията се изплъзва от моя контрол. Бузата ми беше на сакото му, ръцете му бяха около мен и ме държаха толкова плътно, че аз усещах силния ритъм на сърцето му, което думкаше като барабан.
Чух го да казва над върха на главата ми:
– Ти не трябва да се връщаш в Лондон. Ти изобщо не трябва да си заминаваш оттук.
9
.
Нещата, които бях купила във Фелмът, се оказаха неочаквана благословия. Сигурно бях получила някакво вдъхновение свише, защото, без да се замисля, бях подсигурила малки теми за разговор, от които всички ние се нуждаехме, за да изгладим притеснението от предната некомфортна вечер. Моли бе очарована от фрезиите и ми обясни, че не може да ги отглежда в Боскарва, вятърът бил прекалено студен, а градината твърде открита. Направи ми комплимент за артистичния аранжимент и накрая им даде почетно място в средата на полицата над камината в хола. Те изпълниха стаята с романтичния си аромат и кремавите, виолетовите и тъмнорозовите нюанси привличаха окото, съвсем естествено, към портрета на София. Цветята сякаш правеха комплимент на сияйните тонове на кожата и на лекото блещукане на бялата й рокля.
– Прекрасно! – каза Моли, отстъпвайки назад, но аз не бях сигурна дали говори за цветята или за портрета. – Какъв мил жест от твоя страна! А Елиът заведе ли те в моята къща? Значи сега можеш да разбереш как се чувствах, когато трябваше да напусна това невероятно място. – Тя ме изгледа замислено, с присвити очи. – Знаеш ли, убедена съм, че този ден ти се е отразил добре. И въздухът май ти понася.
Петифър прие шерито си със сдържано достойнство, но аз разбрах, че много се зарадва. А Гренвил беше страхотно доволен от пурите, защото докторът го бил предупредил да не пуши и Петифър му криел запаса. Схванах, че е доста свидлив, когато дойде ред да ги споделя. Взе една, запали я веднага и запуфка с огромно удовлетворение, облягайки се назад на големия си стол като мъж, който си няма никакви грижи. Дори и за Андреа бях направила верен избор.
– „Крийпърс”! – изкрещя тя. – Как разбра, че са ми любимата група? О, как ми се иска да има грамофон тук, но няма, а аз оставих моя в Лондон. Боже, те са страшно готини, направо са жестоки! – А после се поуспокои малко и погледна етикета с цената. – Това ти е струвало доста!
Изглеждаше така, сякаш с тези мирни приношения сключихме безмълвен мирен договор. Изобщо не обсъждахме предната вечер. Не се спомена нищо за девънпортското бюро, нито за Ърнест Педлоу, нито за възможната продажба на фермата Боскарва. Не се спомена нищо и за Джос. След вечеря Елиът сложи една масичка, а Моли донесе кутия от палисандрово дърво, съдържаща комплект за маджонг, и играхме, докато стана време за лягане, а Андреа седеше до Моли, за да научи правилата.
Хванах се да си мисля, че ако някой непознат дойде неочаквано при нас, ще бъде очарован от картината, която представлявахме в басейна от светлината на лампиона, като насекоми в кехлибар, погълнати от безвременното си занимание. Известен художник, в заника на живота си, обграден от семейството си, хубавата му снаха и красивия му внук – и дори Андреа, за пръв път будна, заинтересована и погълната от тънкостите на играта.