***
Но беше точно така, както тя го бе описала. Като стигнах на последното стъпало, мимолетната ми надежда бързо умря. И наистина имаше нещо интимно и тайнствено там, със скосения таван надолу към пода, и капандурата, поставена във фронтона, със седалка под нея. Видях малка кухничка, подобна на корабен камбуз, разположена зад барплот, стар турски килим на пода и диван с червено одеяло, избутан до стената. И точно както Андреа бе казала, на него имаше купища възглавнички.
Джос бе оставил долу кошницата ми и вече сваляше мокрите си дрехи и ги окачваше на старомодна закачалка за шапки.
– Съблечи си дрехата, преди да умреш от студ – каза ми той. – Ще запаля огън.
– Не мога да остана, Джос.
– Това не е причина да не запаля огън. И моля те, свали това палто.
Направих го, разкопчах го със замръзналите си пръсти, смъкнах прогизналата си вълнена шапка и разтръсках плитката си над рамо. Докато окачвах палтото си до дрехите на Джос, той бе зает с паленето на откритата камина, смете пепелта, останала от предишния огън, начупи съчки, струпа хартия и запали всичко с дълъг восъчен фитил. Когато пламъците запращяха, взе няколко парчета изхвърлено от морето и пропито със смола дърво от коша до огнището и го натрупа върху тях. Те запукаха и заплюха искри, и мигом бяха подхванати от огъня, а стаята изведнъж оживя в неговата светлина. Той се изправи и се обърна с лице към мен.
– Е, какво искаш? Кафе? Чай? Шоколад? Бренди със сода?
– Кафе?
– Две кафета идват веднага!
Той се оттегли зад барплота, напълни чайника и запали газта. Докато вземаше подноса и чашите, аз отидох до прозореца, коленичих на седалката и прогледнах надолу, през яростта на бурята, към улицата под нас, окъпана от пръските на разбиващите се вълни във вълнолома. Лодките в пристанището подскачаха нагоре-надолу като полудели коркови тапи, огромни гларуси се носеха над поклащащите се върхове на мачтите им и пищяха срещу вятъра. Погълнат от приготовлението на кафето, Джос се движеше с пестеливи движения от едната страна на кухничката до другата, пипаше прецизно и изглеждаше самоуверен и независим, като целеустремен мореплавател. Така съсредоточен, той изглеждаше достатъчно безобиден, но смущаващият проблем в откровенията на Андреа беше, че те всъщност изглежда съдържаха елемент на истина.
Познавах Джос само от няколко дни, но вече го бях виждала във всякакви настроения. Знаех, че може да бъде много очарователен, инатлив, ядосан и крайно нетактичен. Не беше трудно да си го представя като страстен и безочлив любовник, но ми беше ужасно противно да си го представя с Андреа.
Той внезапно вдигна очи и улови погледа ми. Смутих се, като че ли можеше да прочете мислите ми, и казах бързо, за да разсея и двама ни:
– В хубаво време сигурно ще имаш прекрасна гледка.
– Чак до фара.
– През лятото вероятно ще е като да си в чужбина.
– През лятото тук е като на станция Пикадили на метрото в пиковия час. Но продължава само два месеца.
Той излезе иззад барплота, носейки поднос с димящи чашки, купа със захар и каничка с мляко. Издърпа напред една дълга скамейка с крака си, постави подноса в едната й страна и се настани в другата. Така се озовахме лице в лице.
– Искам да чуя нещо повече за вчера – каза Джос. – Къде ходихте освен във Фелмът?
Разказах му за Сейнт Ендън и за малката кръчма, разположена току до ръба на водата.
– Да, чувал съм за нея, но никога не съм ходил там. Хубав ли беше обядът?
– Да. И беше толкова топло, че поседнахме навън, на слънце.
– За теб това е южното крайбрежие. А после какво се случи?
– Нищо не се случи. Прибрахме се вкъщи. Той ми подаде чашката с чинийката.
– Елит заведе ли те в Хай Крос?
– Да.
– Видя ли гаража му?
– Да. И къщата на Моли.
– Какво си мислиш за всички тези елегантни, секси коли?
– Помислих си точно това. Че са много елегантни и секси.
– А запозна ли се с някои от хората, които работят за него?
Гласът му беше толкова нехаен, че изостри вниманието ми и аз застанах нащрек.
– С кого, например?
– Морис Таткомб?
– Джос, ти изобщо не ме покани тук да пием кафе, нали? Просто искаше да изтръгнеш информация от мен.
– Не. Кълна ти се, че не е така. Просто се чудех дали Морис работи за Елиът.
– Какво знаеш за Морис?
– Просто, че е гнила ябълка. Пълен негодник.
– Той е добър механик.
– Да. Такъв е. Всички го знаят и това е единственото хубаво нещо у него. Но той е и абсолютен мошеник и при това е ужасно зъл и порочен тип.