– И да не вземете да изберете някоя от онези голите, те няма да са подходящи.
И опасният момент беше назад и ние се усмихнахме отново като приятели.
Този следобед Моли ми зае колата си и аз карах пет мили до гарата, за да си купя билет за Лондон, като си взех и запазено място в спален вагон за нощния влак в събота. Яростта на вятъра бе стихнала малко, но все още си беше необуздан и буен, навсякъде имаше разрушения, повалени дървета, смачкани оранжерии, счупени клони, нивите с ранните пролетни посеви бяха изравнени и съсипани от страхотната буря.
Върнах се вкъщи и заварих Моли в градината на Боскарва, навлечена топло заради лошото време (дори и Моли не можеше да изглежда елегантна в такъв ден), да се опитва да привърже и да спаси няколко крехки храста, които растяха около къщата. Когато видя колата си, явно реши да си даде почивка и докато вървях към къщата, ме пресрещна, свали ръкавиците си и прибра кичур от косата си под шала на главата си.
– Не мога да издържа и миг повече – каза ми тя. – Мразя вятъра, той ме изтощава. Но този прекрасен малък люляков храст беше целият начупен, а всички камелии са съсипани от бурята. Станали са съвсем кафяви. Хайде да отидем да пийнем по чашка чай.
Докато тя се преобличаше, аз сложих чайника и поставих чашки на подноса.
– Къде са всички? – попитах я, когато се появи отново невероятно спретната и изрядна от перления гердан до обиците, които идеално се връзваха с него.
– Гренвил дремва, а Андреа е горе в стаята си. – Тя въздъхна. – Трябва да кажа, че тя наистина не е лесно момиче. Де да имаше нещо, с което да се занимава и развлича, вместо да седи и да се мотае наоколо с това досадно поведение. Боя се, че престоят й тук с нищо няма да подобри нещата, наистина, не мисля, че ще й помогне, но клетата ми сестра е ужасно отчаяна. – Тя се огледа в комфортната кухня. – Тук е много уютно. Хайде да си изпием чая тук. В хола става течение, когато вятърът духа откъм морето.
Тя беше права, в кухнята наистина беше уютно. Моли намери покривка и сервира чая, сложи сладкиши и бисквити, купичка със захар и сребърна каничка с мляко. Дори за кухненски чай, както се оказа, нейните стандарти бяха педантични. Тя придърпа два виенски стола и тъкмо посягаше към чайника, когато вратата се отвори и Андреа се появи.
– О, Андреа, скъпа, идваш точно навреме. Днес пием чая си в кухнята. Искаш ли една чашка?
– Съжалявам, нямам време.
Този неочаквано възпитан отговор предизвика острия поглед на Моли.
– Излизаш ли? – попита я тя.
– Да – каза Андреа. – Отивам на кино.
И двете я гледахме като оглупели. Защото се бе случило невъзможното – Андреа изведнъж бе решила да положи повече усилия за външността си. Беше си измила косата и я бе вързала на опашка, намерила бе чисто памучно поло и дори – бях доволна да го видя, – носеше сутиен под него. Келтският й кръст висеше на врата й на кожената каишка, черните й джинси бяха хубаво изгладени, грубите й обувки – лъснати. На ръката й имаше преметнат през лакът дъждобран и кожена чанта с ресни. Не бях я виждала в толкова приличен вид. И най-доброто от всичко – изражението на лицето й не беше нито намусено, нито злостно, а… скромно? Може ли някой да опише Андреа като скромна?
– Мисля – продължи тя, – че няма да имаш никакви възражения, лельо Моли.
– О, не, разбира се. Какво ще гледаш?
– „Мери Шотландска”. Дават го в Плаза.
– Сама ли ще отидеш?
– Не, ще отида с Джос. Той ми позвъни, докато ти беше в градината. След това ще ме заведе на вечеря.
– О – каза Моли тихичко. А после, усещайки, че се очакват още коментари от нея, продължи: – Как ще стигнеш до там?
– Ще повървя, а очаквам, че Джос ще ме докара вкъщи.
– Имаш ли някакви пари?
– Имам петдесет пенса, ще се оправя.
– Ами… – Но Моли бе сразена. – Приятно изкарване.
– Наистина ще е приятно. – Тя озари и двете ни с усмивка. – Довиждане.
Вратата се захлопна зад нея.
– Довиждане – каза Моли и ме погледна. – Колко необичайно.
Аз се концентрирах върху чая си.
– Защо да е толкова необичайно? – казах аз нехайно.
– Но Андреа и… Джос. Да, той винаги е бил много любезен с нея, но… Да я покани да излязат?
– Не трябва да си толкова изненадана. Тя е привлекателна, когато се изкъпе и си даде труд да се усмихне. Вероятно се усмихва на Джос постоянно.
– Мислиш ли, че постъпих правилно, като я пуснах да излезе? Аз имам някои отговорности към нея и…
– Честно казано, не виждам как би могла да я спреш да излезе. Все пак тя е на седемнайсет, не е дете. Със сигурност вече може да се грижи за себе си.
– Не, и точно това е проблемът – каза Моли. – Вечно има проблеми с Андреа.