– Сарказмът не ти прилича.
– Знам, но Елиът ме вбесява. Винаги го прави.
Почувствах смътно, че трябва да защитя Елит и да го оправдая.
– В известен смисъл той мисли, че Боскарва и всичко в нея му принадлежи. Може би не го е чувствал като… кражба?
– Кога разбраха, че тези неща липсват?
– Преди два дни. Разбираш ли, това бюро е принадлежало на майка ми. Сега принадлежи на мен. И затова започнахме да го търсим.
– За нещастие на Елиът.
– Да.
– Предполагам Елиът е казал, че аз съм ги взел.
– Да – признах аз нещастно.
– Какво каза Гренвил?
– Каза, че ти никога не би направил подобно нещо.
– И е имало огромен скандал.
– Да.
Джос въздъхна дълбоко. Замълчахме. Стаята отново изстина, огънят започна да угасва. Станах, за да пъхна още дърва в него, но Джос ме спря.
– Остави го – каза ми той.
Погледнах го изненадано. Той довърши питието си, остави празната си чаша на пода до себе си, отметна одеялото и започна внимателно да се измъква от леглото.
– Джос, ти не бива…
Бързо отидох до него, но той ме отблъсна леко и бавно, с безкрайно внимание, се изправи на крака. След като стана, ми се ухили триумфално, с особен поглед, насинен и натъртен, увит в превръзки, със смачкани и изцапани джинси.
– На бой! – каза той.
– Джос, какво смяташ да правиш?
– Ако ми намериш риза и чифт обувки, аз ще се облека. После ще слезем долу, ще се качим в пикапа и ще отидем до Боскарва.
– Но ти не можеш да шофираш в това състояние.
– Мога да правя всичко, което си поискам – каза ми той и аз му вярвах. – Сега ми намери дрехи и спри да възразяваш.
Той дори не ми позволи да взема колата на Моли.
– Ще я оставим там, няма да има проблеми. Някой ще дойде да я вземе сутринта.
Пикапът му бе паркиран зад ъгъла, в една тясна уличка. Влязохме вътре, той запали двигателя и даде на заден, а аз му давах указания, защото беше твърде схванат, за да си обърне главата. Тръгнахме през града, по улиците, които вече ми бяха познати, през кръстовищата, а после нагоре по хълма.
Стоях, взирах се напред, с ръце стиснати плътно в скута си. Знаех, че има и нещо друго, за което трябва да говорим. И трябваше да бъде сега, преди да стигнем до Боскарва.
И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, явно безкрайно доволен от живота, Джос запя.
Първият път, когато видях лицето ти
Помислих, че слънцето изгря в очите ти.
А луната и звездите…
– Джос.
– Какво има сега?
– Има и нещо друго.
Той звучеше шокирано.
– Не и още един скелет в гардероба!
– Не се шегувай.
– Извинявай. Какво е то?
Преглътнах някаква странна бучка в задната част на гърлото ми.
– София.
– Какво за София?
– Гренвил ми даде ключа от ателието, за да си избера една картина и да я взема в Лондон. Намерих един портрет на София. Истински, с лице. И Елиът дойде с мен и също го видя.
Последва дълго мълчание. Погледнах към Джос, но профилът му беше като от камък, съсредоточен само върху пътя отпред.
– Разбирам – каза той накрая.
– Тя изглежда досущ като теб. Или ти изглеждаш досущ като нея.
– Съвсем естествено. Тя е моя баба.
– Да, помислих, че вероятно е така.
– Значи портретът е в ателието?
– А… А ти, затова ли си дошъл да живееш в Порткерис?
– Да. Гренвил и баща ми го уредиха помежду си. Гренвил вложи половината капитал в магазина ми.
– Баща ти?
– Ти го познаваш. Тристрам Нолан Гарднър. Той притежава антикварния магазин, на Ню Кингс Роуд. Купи онези столове от него. Ако си спомняш?
– И той разбра от чека ми, че се наричам Ребека Бейлис?
– Точно така е. И откри, чрез хитри въпроси и точни отговори, че ти си внучката на Гренвил. Точно така е. И разбра, че ще хванеш влака за Корнуол миналия понеделник. Точно така е.
– Значи той ти е позвънил и ти е казал да ме посрещнеш на влака?
– Точно така е.
– Но защо?
– Защото е съпричастен. Защото е помислил, че изглеждаш объркана и уязвима. Защото искаше да те държа под око.
– Все още не разбирам.
– Знаеш ли нещо? – каза Джос. – Много те обичам.
– Защото съм глупава?
– Не. А защото си невероятно невинна. София не е била само модел на Гренвил, тя му е била и любовница. Баща ми е роден в началото на тяхната връзка, дълго преди майка ти да се появи. Накрая София се е омъжила за един неин стар приятел, когото познавала от детинство, но никога не е имала други деца.