— Ще умрем — казах аз. — Така и така съм загубен, но поне ще завлека и тебе със себе си.
Той погледна към демона, после към мен, ужасен, но пресмятащ нещо наум.
— Съюзи се с мен — каза той. — Ти успя да го спреш преди. Можеш пак да го направиш. Двамата заедно ще го победим и ще избягаме!
Погледнах го за миг. Не можех да го убия с магия. И не исках. Това само щеше да ми стовари смъртна присъда на главата. Можех обаче да стоя и да не правя нищо. И точно това направих. Усмихнах му се, затворих очи и не помръднах.
— Върви по дяволите, Дрезден — изръмжа Виктор. — Той ще ни изяде един по един. Но аз няма да бъда първият изяден днес.
Повдигна ме и започна да ме бута към демона.
Съпротивлявах се доста неуверено. Борехме се. Димът се сгъстяваше. Демонът се приближаваше все повече и очите му светеха с адски пламъци. Виктор беше по-нисък от мен, по-як и се бореше по-добре, освен това не беше прострелян в бедрото. Той ме повдигна и почти ме хвърли, но аз се обърнах по-бързо от него и го треснах с дясната си ръка по главата, след което го шибнах със свободния край на белезниците на Мърфи и го извадих от равновесие. Той се опита да се изскубне, но аз го държах здраво, завъртях го в кръг, докато го ударих в парапета на балкона, и двамата се прекатурихме през него.
Отчаянието придава на човека изключителна сила. Замахнах към парапета на балкона и успях да се хвана в основата му, като по този начин се задържах над бушуващия пушек. Хвърлих поглед надолу и видях лъскавата обвивка на гърба на един от скорпионите, чиято опашка стърчеше като корабна мачта и прорязваше дима на повече от метър. Цялата стая кънтеше от яростни щракащи звуци. Дори за мига на един отчаян поглед видях как два скорпиона разкъсаха един диван за по-малко време, отколкото бе необходимо да си поема дъх. Те се надигнаха над него и опашките им се развяха като флагчета на игрище за голф. Камбаните на ада.
Виктор се беше хванал за парапета малко над мен и вляво и гледаше към приближаващия демон с лице, изкривено от ярост. Видях го, че пое дълбоко дъх и се опита да намери опора на единия си крак, за да освободи ръката си и да може да я насочи към демона. Опитваше се да извърши някаква магическа атака или защита.
Не можех да допусна това. Той все още беше цял. Ако успееше да зашемети демона, имаше някакъв шанс да се измъкне невредим. Трябваше да му кажа нещо, което да го вбеси достатъчно, да се нахвърли върху мен.
— Хей, Вик — изкрещях аз. — Беше жена ти. Твоята жена, Моника, тя те предаде.
Думите ми го удариха като тояга и главата му се завъртя към мен с лице, обезобразено от ярост. Опита се да каже нещо, някакво заклинание, което да ме пръсне на парчета, но демонът жаба го прекъсна с яростно съскане и заби челюстите си в гърлото на Виктор. Чу се трошене на кости и Виктор изпищя от болка, докато ръцете и краката му се гърчеха и подритваха. Той се опита да се измъкне надолу и усилието му извади създанието от равновесие.
Скръцнах със зъби и се опитах да се удържа. Един кафяв и лигав скорпион скочи към мен и аз едва успях да измъкна краката си от щипките му.
— Копеле — извика Виктор, борейки се безрезултатно в челюстите на демона.
По тялото му се стичаше обилно топла кръв. Демонът беше засегнал някаква артерия и само стискаше челюсти, задържайки се на ръба на балкона, докато Виктор се гърчеше и се опитваше да ритне ръката ми, която бе по-близо до него. Удари ме веднъж, после още веднъж, при което наруши равновесието ми и за малко да се изпусна. Бърз поглед надолу ми показа, че друг скорпион, този път по-близо до мен, се готви за скок.
Мърфи — помислих си аз, — трябваше да те послушам. Ако скорпионите не ме убият, демонът ще ме довърши, а ако той не успее, огънят ще ме настигне и аз ще загина.
Тази мисъл ми донесе някакво успокоение, защото знаех, че всичко ще свърши. Щях да умра. Какво по-просто от това. Борих се, доколкото можах, направих всичко, което успях да измисля, и край. Почувствах, че в последните си секунди съжалявам, че не ми остана време да се извиня на Мърфи, да помоля Джени Селс да ми прости, че съм убил татко й, и на Линда Рандал, че не съм успял да предвидя навреме и достатъчно бързо как да я спася от гибел. Усещах хладината на белезниците на Мърфи, докато се люлееха на предмишницата ми и докато чудовища, демони, черни магьосници и задушлив дим ме обграждаха и се приближаваха към мен. Затворих очи.