— Ти не си виновен. И принадлежиш към Белия съвет. — Устата му се изкриви, като че думите бяха резенчета лимони. — Формално погледнато, аз трябва да те пазя. Това е мой дълг.
— Аз не съм убиецът — казах аз.
— Не.
— Значи — изхърках аз, — съм бил прав. А това означава, че ти…
Морган се намръщи.
— Аз все така съм готов да изпълня Проклятието, ако прекрачиш границата, Дрезден. Не си мисли, че си се отървал, поне от мен.
— Така. Доколкото си спомням, като Пазител си длъжен да докладваш в понеделник на Съвета точно какво се е случило. Само истината и цялата истина.
— Да — изръмжа той. — Възможно е да отменят Проклятието.
Започнах тихо да се смея.
— Все още не си победил, Дрезден. Има достатъчно членове на Съвета, които знаят, че ти си контактувал със силите на мрака. Ние поне няма да намалим бдителността си. Ще продължим да те наблюдаваме денем и нощем и ще докажем, че представляваш опасност, която трябва да бъде обезвредена.
Продължих да се смея, дори се претърколих на една страна.
Морган повдигна вежди и просто ме изгледа.
— Добре ли си?
— Дай ми едно кило листерин29 — задавих се аз — и ще бъда наред.
Морган само ме погледна и се изсмя. Повдигна очи и избоботи нещо за полицията, която щяла да пристигне всеки момент и да доведе медицинска помощ. След това се обърна и закрачи към гората, мърморейки нещо през цялото време.
Полицаите пристигнаха навреме, за да заловят семейство Бекитс и да ги арестуват, ако не за друго, то поне защото бяха голи. По-късно добавиха обвинението, че са замесени в производството и разпространението на Трето око. За тяхно щастие, те попаднаха под юрисдикцията на правосъдната система на Мичиган. Ако бяха в Чикаго, никога нямаше да излязат живи от затвора. Това нямаше да е добре за бизнеса на Джони Марконе.
След моето посещение „Варсити“ изгоря при мистериозен пожар. Марконе нямаше никакви проблеми да си получи застраховката, въпреки странните слухове, които плъзнаха из града. По улиците се говореше, че е наел Хари Дрезден да обезглави бандата на Трето око. Това беше слух, чийто източник никога не можа да се установи. Не се налагаше да го опровергавам. Доста ниска цена, за да не се тревожа, че някой може да ми взриви колата.
Бях прикован на легло в болницата, така че не можах да присъствам на Белия съвет, но се оказа, че са решили да отменят Проклятието на Дамокъл (винаги съм мислил, че това е доста претенциозно название), надвиснало над мен, заради „смели действия над и отвъд дълга“. Не вярвам Морган да ми е простил, че съм се оказал сред добрите. Наложило се е да преглътне доста неща пред Съвета, движен от чувството си за дълг и чест. Нашите отношения не пострадаха от това. Човекът беше честен, трябва да му призная поне това.
По дяволите, от сега нататък няма да ми се налага да се оглеждам непрекъснато, всеки път когато произнеса някакво заклинание, дали няма да изникне отнякъде. Поне се надявам да е така.
Мърфи беше в критично състояние в продължение на четири дни, но успя да прескочи трапа. Беше настанена в съседна стая, малко по-надолу по коридора. Изпратих й цветя, придружени от оцелялата халка от нейните белезници. В бележката, с която придружих букета, помолих да не пита как е скъсана веригата, свързваща двете халки. Едва ли щеше да повярва, че някой я е срязал с магически меч. Цветята поне послужиха за нещо. Веднага щом можа да се надигне от леглото, тя закуцука по коридора до моята стая, хвърли ми ги в лицето и си отиде, без да каже нито дума.
После призна, че не помни какво се е случило в моя офис, и това вероятно е така. Във всеки случай поиска да бъде отменена заповедта за моето задържане и когато се върна на работа, след няколко седмици ми се обади за съвет по някакъв въпрос. И ми изпрати тлъст чек за разходите по разследването на убийствата. Смятам, че отново сме приятели, поне в професионален план. Но вече не си разменяме шеги. Някои рани трудно зарастват.
Полицията откри огромни количества Трето око в склада сред останките от къщата край езерото и стана ясно, че Виктор Селс е стоял в дъното на всичко. Моника Селс и децата й изчезнаха под закрила като защитени свидетели. Надявам се, че така ще имат по-добър живот. Защото можеше да стане още по-лошо.
Боб се върна вкъщи, почти в рамките на двайсет и четирите часа. Не обърнах внимание на слуховете за особено лудо парти в Чикагския университет, което се е разиграло от събота чак до неделя вечер, а и Боб не спомена нищо за подобно събитие.