Куджо изръмжа и ме погледна в огледалото, а аз му се усмихнах в отговор. Усмивките обиждат по-силно хората, отколкото ругатните. Или просто моята усмивка е прекалено обидна.
Марконе изглеждаше малко объркан от поведението ми. Може би очакваше, че ще стоя пред него с шапка в ръка, но аз никога не съм харесвал Франсис Форд Копола и си нямам Кръстник. (Всъщност имам Кръстница, и тя е фея, но това е съвсем друга история.)
— Господин Дрезден — подхвана отново той, — какъв хонорар вземате за услугите си?
Това ме накара да съм нащрек. Какво може да иска от мен някой като Марконе?
— Обичайната ми тарифа е 50 долара на час плюс пътните разходи — казах аз. — Но зависи и от естеството на работата.
Марконе кимаше, докато говорех, сякаш да ме окуражи. Набръчка чело, като че ли обмисляше какво да каже, загрижен за моето благосъстояние като някой доброжелателен дядо.
— В такъв случай колко трябва да ви предложа, за да не се занимавате с това разследване?
— Искате да ми платите да не правя нищо?
— Да кажем, че ви дам стандартния хонорар. Това прави хиляда и четиристотин на ден, нали?
— По-точно, хиляда и двеста — поправих го аз.
Той ми се усмихна.
— Рядко се срещат честни хора. Хиляда и двеста на ден. Да кажем, че ви платя две седмици отпуск, господин Дрезден, а през това време ще можете да се възползвате да погледате филми, да се понаспите — такива неща.
Погледнах го.
— И за повече от хилядарка дневно вие искате от мен…?
— Да не правите нищо, господин Дрезден. — Марконе се усмихна. — Абсолютно нищо. Починете си, опънете си краката. И главно стойте настрана от детектив Мърфи.
Аха. Марконе не искаше да се ровя в убийството на Томи Том. Интересно. Погледнах през прозореца и присвих очи, като че ли се замислям.
— Парите са у мен — каза Марконе. — В брой. Вярвам, че ще изпълните вашата част от сделката, господин Дрезден. Ползвате се с репутация на почтен човек.
— Хм. Не знам, Джон. Доста съм зает, за да приема нова поръчка точно сега.
Колата почти стигна до моя офис. Вратата не беше заключена. Не си бях сложил колана, в случай че се наложи да блъсна вратата и да изскоча навън. Не съм ли предвидлив? Или това е просто магьосническата ми параноя?
Усмивката на Марконе помръкна и той си придаде искрено изражение.
— Господин Дрезден, аз наистина имам желание да установим позитивни работни отношения. Ако е въпрос на пари, мога да ви предложа и повече. Да речем, двоен хонорар. — Докато говореше, ръкомахаше енергично, полуизвърнат към мен. За бога, очаквах едва ли не да ме прикани да хукна и да победя заради Гипър5. Усмихна се отново. — Какво ще кажете?
— Не е въпросът в парите, Джон — казах аз и го фиксирах лениво с поглед. — Не мисля, че тази работа може да стане.
За моя изненада, той не отвърна очи.
Хората, които разбират от магия, се научават да гледат на света под различен ъгъл. Сдобивате се с гледна точка, за която не сте подозирали преди, и начин на мислене, който не би ви споходил, ако сте вникнали в нещата, които един магьосник може да види.
Когато погледнете някого в очите, го виждате по друг начин. И само за секунди и той прониква във вас на същата дълбочина. Марконе и аз се вгледахме един в друг.
Зад спокойната усмивка и бащинските маниери се криеше войник, боец. Той щеше да получи онова, което иска, и то по най-сигурния начин. Той беше отдаден човек, отдаден на своите цели и на хората си. Никога не позволяваше страхът да го завладее. Бизнесът му се основаваше на човешкото падение и страдания — дрога, проституция, кражби — но той вземаше мерки страданията да бъдат сведени до минимум, защото това беше добре за бизнеса. Беше бесен за смъртта на Томи Том — обзет от студен и овладян гняв — защото някой дръзко бе пристъпил в неговата територия. Той искаше да открие виновните и да се разправи с тях по свой начин — затова не желаеше намесата на полицията. Беше убивал навремето и пак щеше да убива, и за него това не беше нищо повече от бизнес сделка, като плащането на стоките в магазина. Дълбоко в Джони Марконе — Джентълмена цареше хлад. Освен в едно тайно кътче. Там, където, скрит от всекидневните мисли, се таеше някакъв дълбок срам. Не го виждах достатъчно ясно. Но бях убеден, че някога в миналото се е случило нещо, за което той би дал мило и драго да го промени и би пролял кръв, за да го изтрие. Именно от това мрачно кътче произлизаха цялата му решителност и сила.
5
„Да победите заради Гипър!“ — призив на треньора на отбора на Нотр Дам, с който той вдъхновявал играчите да изтръгнат победата в памет на бившата звезда от 20-те години на миналия век Джордж Гип. Роналд Рейгън, който през 40-те години изпълнява ролята на Гип в киното, възприема същия лозунг по време на предизборната си кампания. — Б.пр.