Выбрать главу

— Все още не разбирам напълно. Защо се обърнахте към мен? Защо не отидохте в полицията?

Кокалчета й побеляха от стискането на дръжката на чантата.

— Той си опакова багажа, господин Дрезден. Полицаите ще решат, че е напуснал жена си и децата. И няма да разследват. Но случаят не е такъв. Той не би постъпил така. Единствената му грижа е да ни осигури добър живот, нищо друго.

Намръщих се. Нервничиш, защото хубостникът май е избягал от теб, а?

— Дори и така да е — казах аз, — защо потърсихте мен? Има частни детективи. Мога да ви препоръчам един много добър, ако решите.

— Защото вие сте запознат… — Тя разтвори колебливо ръце.

— С магията, нали? — попитах аз.

Моника кимна.

— Мисля, че това може да се окаже важно. Не съм сигурна. Но така ми се струва.

— Къде казахте, че е работил? — попитах аз.

Извадих от джоба си листче и си отбелязах нещо.

— „Силвър и сие“ — каза тя. — Те са маркетингова компания. Изследват пазарите на различни продукти и препоръчват на компаниите къде да инвестират средствата си.

— Аха — казах аз. — Как се казва съпругът ви, Моника?

Тя преглътна. Видях, че се опитва да измисли какво да ми каже, само не истинското му име.

— Джордж — успя да изрече накрая.

Погледнах я. Беше вторачена нервно в ръцете си.

— Моника. Разбирам, че сигурно ви е тежко. Повярвайте ми, ужасно много хора стават нервни, когато идват в моя офис. Но моля ви да ме разберете правилно. Аз няма да ви навредя. Единственото, което правя, е да помагам на хората. Вярно е, че някой, който владее тези неща, може да използва имената ви във ваша вреда, но аз не бих го направил. — И заех една фраза от Джони Марконе: — Не е добре за бизнеса.

Засмя се нервно.

— Чувствам се много глупаво — призна тя. — Но се говорят такива неща…

— Знам. Магьосници.

Оставих молива и сплетох пръсти по особен начин. Жената беше нервна и имаше определени очаквания. Можех да успокоя страховете й, ако изпълня част от тях. Внимавах да не се обърна към календара на стената, на който датата 15-и бе отбелязана с червено кръгче. Наемът. Имах нужда от пари. Дори днешният хонорар и каквото успеех да изкарам в бъдеще, нямаше да ми стигне, а не се знаеше и кога щяха да ми платят от общината.

Освен това никога не мога да устоя на изкушението да помогна на изпаднала в беда дама. Дори и когато самата тя не е сто процента сигурна, че желае тъкмо аз да я спася.

— Моника — продължих аз, — в този свят съществуват сили, за които повечето хора дори не подозират. И които ние все още не разбираме достатъчно. Мъжете и жените, които работят с тези сили, виждат нещата под друг ъгъл и достигат до разбирането им по различен начин. Те са по-особени и понякога това поражда подозрения и страхове. Знам, че сте чели книги и сте гледали филми, които показват хора като мен в ужасна светлина, а написаното в Стария завет за вещиците не прави нещата по-розови. Но в действителност ние сме хора като всички останали. — Отправих й най-очарователната си усмивка. — Искам да ви помогна и ви давам дума, че няма да ви разочаровам.

Тя изслуша това и се замисли за момент, продължавайки да гледа ръцете си.

— Виктор — каза тя най-сетне. — Виктор Селс.

— Чудесно — казах аз и си отбелязах името в бележника. — Дали има някакво място, където според вас би могъл да отиде?

Тя кимна.

— Къщата при езерото. Имаме къща край… — И отново махна с ръка.

— Езерото?

Тя ме погледна и това ме подсети да бъда търпелив.

— Езерото Провидънс, край границата на щата, близо до езерото Мичиган. Есенно време там е много красиво.

— Добре. А сещате ли се за някои приятели, на които би могъл да гостува, или роднини, които би искал да посети?

— Виктор не се разбираше със семейството си. Така и не ми стана ясно защо. Въобще не говореше за тях. Женени сме от десет години и нито веднъж не ги е споменавал.

— Ясно — отбелязах си и това. — А приятели?

Тя прехапа устни, което, изглежда, й беше навик.

— Не. Той беше близък с шефа си и с някои колеги от работата, но след като го уволниха…

— Аха — казах аз, — разбирам. — И продължих да записвам това, което тя ми каза, разделяйки отделните параграфи с дебели черти.

Запълних почти две страници с фактите и моите наблюдения относно Моника. Държа да съм изчерпателен в тези неща.