— Защо? — попита Мърфи.
— Защото трябва да можете да виждате или да докоснете обекта, върху когото искате да въздействате — казах аз. — Трябва да попадне в зрението ви. Мъжът или жената, които са извършили това, би трябвало да са били в стаята заедно с тях. В такъв случай ще е трудно да прикрият уликите от присъствието си, затова всеки, който е достатъчно сръчен да извърши подобно заклинание, би предпочел пистолет. По-лесно е.
— Каква е другата възможност? — попита Мърфи.
— Тавматургия3 — отговорих аз. — Правиш нещо в малък мащаб и му придаваш енергия, за да се изпълни в по-голям.
Кармайкъл изсумтя:
— Ама че глупост.
Мърфи беше скептична.
— Как става това, Хари? Може ли да се направи от разстояние?
Кимнах.
— Убиецът трябва да притежава нещо, което да го свързва с жертвите — коса, нокти, кръв. Такива работи.
— Нещо като кукла за вуду магия?
— Точно така.
— Косата на жената е боядисвана наскоро — каза Мърфи.
Кимнах.
— Ако откриете салона, в който си е боядисала косата, може да излезе нещо от там. Не знам.
— Имаш ли нещо друго, което може да ни е от полза?
— Да. Убиецът е познавал жертвите. И мисля, че е жена.
Кармайкъл изсумтя:
— Само си губим времето в приказки. Във всеки девет от десет случая убиецът познава жертвата.
— Млъкни, Кармайкъл — прекъсна го Мърфи. — Защо мислиш така?
Изправих се и потърках лицето си.
— Така действа магията. За да направиш нещо с нея, тя трябва да излезе отвътре, от теб самия. Магьосниците трябва да се съсредоточат върху това, което искат да постигнат, да си го представят, да повярват и то става. Не можеш да причиниш нещо, ако то не е част от теб. Жената, която ги е убила, би могла да умъртви и двамата и да се опита да нагласи нещата като нещастен случай, но е предпочела да го направи по този начин. А за да го направи именно така, трябва да е имала много силни лични мотиви да пожелае смъртта им, та чак да проникне вътре в тях. Вероятно става дума за отмъщение. Би трябвало да търсите съпруга или любовница. А също така и заради момента на настъпване на смъртта — по време на сексуалния акт. Това не е случайно. Емоциите са един вид проводник на магията, път, който може да бъде използван за нейното осъществяване. Избрала е моментът, когато ще са заедно и ще са обладани от похотливото си желание. Разполагала е с техни вещи или нещо, върху което да насочи енергията си, но е планирала всичко предварително. Никой не причинява такива неща на непознати.
— Глупости — каза Кармайкъл, но този път ругатнята му не беше насочена към мен.
Мърфи ме погледна.
— Непрекъснато говориш за жена — предизвика ме тя. — Защо, по дяволите, мислиш така?
Посочих спалнята и отвърнах:
— Не можеш да направиш нещо толкова ужасно, ако не си изпълнен с достатъчно омраза. Жените мразят по-силно от мъжете. Те могат по-добре да насочват и да освобождават омразата си. По дяволите, вещиците са много по-гадни от магьосниците. Това тук ми прилича на някакъв вид женско отмъщение.
— Но би могъл да го направи и мъж — възрази Мърфи.
— Ами… — започнах да увъртам.
— Господи, каква сексистка свиня си, Дрезден. Само жена ли може да направи такова нещо?
— Ами не, не мисля така.
— Не мислиш така? — изръмжа Кармайкъл. — И това ми било експерт!
Стрелнах и двамата с ядосан поглед.
— Още не съм започнал да работя конкретно върху това, което ми трябва, за да накарам нечие сърце да се пръсне, Мърф. Но при първа възможност със сигурност ще те известя.
— И кога може да стане това? — попита Мърфи.
— Не знам. — Спрях с ръка следващия й коментар. — Не мога да кажа кога. Просто не мога. Дори не знам дали ще мога въобще да разгадая историята, камо ли кога ще успея.
— При хонорар от 50 долара на час по-добре да стане бързичко — подхвърли Кармайкъл.
Мърфи го погледна — в погледа й не се четеше съгласие, но нямаше и укор.
Възползвах се от това, да поема дълбоко дъх и да се поуспокоя. След което погледнах отново двамата и попитах:
— Добре, а кои са жертвите?
— Не е твоя работа — сряза ме Кармайкъл.
— Рон — каза Мърфи, — много ми се пие кафе. Ще отидеш ли да вземеш?
Кармайкъл се обърна към нея. Той не беше висок, но въпреки това стърчеше над нея.