Никъде не открих кичура от косата ми. Погледнах към Марконе, който отговори на погледа без никаква емоция.
— Нищо — казах аз.
— Интересно. Трябва да е предал въпросния материал на някого, преди да дойде тук — каза Марконе.
— Или след като е пристигнал?
Марконе поклати глава.
— Сигурен съм, че не е станало така. Щях да забележа.
— Вярвам ви — казах аз и наистина бях убеден в това. — Но на кого?
— Очевидно на нашия общ враг — отговори Марконе.
Затворих очи, внезапно обзет от умора.
— По дяволите.
Марконе не каза нищо. Стана и даде няколко заповеди на Хендрикс и Спайк. Хендрикс изтри пистолета си с една салфетка и след това го остави на пода. Спайк отиде зад бара и започна да прави нещо с един електрически кабел и бутилка уиски.
Взех жезъла и пръчката, изправих се и се обърнах към Марконе:
— Кажете ми какво още знаете. Нуждая се от още информация, за да пипна този тип.
Марконе се замисли и след това кимна:
— Да, имате нужда. За жалост използвахте твърде публична проява да подхванете тази дискусия. Изправихте се пред вниманието на всички, които смятат, че съм техен неприятел. Независимо че мотивите ви са разбираеми, фактът, че ме предизвикахте публично, остава. Независимо от чувствата ми, не мога да оставя това без отговор, защото ще последват и други предизвикателства. Трябва да си запазя контрола. Нищо лично, господин Дрезден. Това е само бизнес.
Стиснах зъби и хванах здраво стрелящата пръчка, след като се уверих, че щитовете ми са на мястото си.
— Какво смятате да правите?
— Нищо — каза той. — Не е нужно да правя нищо. Или нашият общ враг ще ви убие и тогава няма да има нужда моите хора да поемат риска да ви отстранят, или пък вие ще го хванете навреме и ще го повалите. Ако успеете да го победите, аз ще дам да се разбере, че сте действали по мое нареждане, и в такъв случай ще можем да забравим за днешната вечер. И в двата случая аз печеля, ако изчакам да видя какво ще стане.
— Ако той ме убие — възразих аз, — ако съм следващият, чието сърце ще бъде изтръгнато, вие пак няма да знаете къде е той. Няма да сте направили никаква крачка, за да го отстраните и да не ви пречи на бизнеса.
— Вярно — каза Марконе, след което се усмихна за миг. — Но мисля, че вие не сте лесна плячка. Дори и да ви убие, той ще се разкрие по някакъв начин. А след нашата среща оня ден имам по-ясна представа къде бих могъл да търся.
Намръщих се, обърнах се към вратата и се запътих бързо към изхода.
— Хари — повика ме той и аз спрях и се обърнах към него. — В личен план, не знам нищо, което да ви е от полза. Всички негови хора, които успяхме да пипнем, не разкриха нищо. Всички се страхуват от него. Никой не знае откъде идва дрогата, как е произведена и откъде този тип ръководи бизнеса си. От сянката, казват те. Винаги е в сянка. Това е единственото, което съм разбрал.
Погледнах за миг към Джони Марконе и кимнах веднъж.
— Благодаря.
Той повдигна рамене.
— На добър час. Мисля, че е най-добре ние да не се срещаме. Не мога да приема някой да се бърка в моите работи.
— И аз мисля, че идеята е добра — казах аз.
— Чудесно. Винаги е добре да срещнеш някого, който проявява разбиране. — След това се насочи към своите хора, оставяйки трупа на Куция на пода зад себе си.
Обърнах се и излязох навън в нощта, под студения ситен дъжд. Чувствах се зле, виждах все още очите на умиращия Лорънс, в ушите ми все още отекваше дрезгавият смях на Линда Рандал. Продължавах да съжалявам, че бях излъгал Мърфи, но нямах никакво намерение да й кажа нещо повече от това, което бях разкрил. Все още не знаех кой иска да ме убие и нямах никаква защита пред Белия съвет.
— Не си прави илюзии, Хари — казах си аз. — С теб е свършено.
Глава 18
Чувствали ли сте се отчаяни? Напълно безпомощни?
Случвало ли ви се е да стоите, потънали в мрака, и да знаете, със сърцето и с ума си, че нещата никога, ама никога няма да се оправят? Че нещо си е отишло безвъзвратно и никога няма да се върне?
В мига, в който излязох от „Варсити“ и тръгнах под дъжда, се почувствах точно така. Когато съм объркан, уморен, уплашен и се чувствам извънредно самотен, излизам навън и се разхождам. Това е единственото, което мога да направя. Ходя, ходя и рано или късно нещо щраква и преставам да се чувствам, като че ли искам да скоча от някое здание.