— Не, господин Уайз. Кажете ми каквото знаете и аз ще спра тези убийства. Ще изправя убиеца на Линда пред правосъдието. — Опитвах се да говоря с успокоителен тон, дори да прикрия раздразнението, което ме обхващаше. Исках да го постресна, но не чак до такава степен, че да е готов да се хвърли през стъклената врата. — Желая не по-малко от вас тези хора да бъдат спрени.
— Защо? — попита той. В очите му се четеше известно презрение. — Каква ви беше тя? И вие ли спахте с нея?
Поклатих глава.
— Не. Тя просто е поредната жертва, която можеше да е жива.
— Вие не сте полицай. Защо поемате този риск? Защо се изправяте срещу тези хора? Не видяхте ли какво направиха?
Вдигнах рамене.
— А кой друг да се изправи срещу тях? — Той не отговори нищо и аз повдигнах кутийката с филма. — Какво представляват тези снимки, господин Уайз? Какво толкова има на тях, че е трябвало Линда да бъде убита?
Дони Уайз изтри дланите си в панталоните. Вързаната на опашка коса на тила му се разлюля, когато той завъртя глава и огледа стаята.
— Ще ви предложа сделка. Дайте ми филма и аз ще ви кажа, каквото знам.
Поклатих глава.
— Това, което е запечатано тук, може да ми потрябва.
— Съдържанието на снимките е напълно безполезно, ако не знаете какво да търсите — възрази той. — Изобщо не ви познавам. И не искам никакви неприятности. Единственото ми желание е да се измъкна от тук жив и здрав.
Погледнах го за миг. Ако се споразумея с него, губя филма и всичко, което е запечатано на него. Но ако не му го дам, а той казва истината, няма да имам никаква полза. Следата ме доведе до тук, до него. Ако не успея да разплета новата следа, съм мъртъв.
Щракнах с пръсти и оставих жезъла да падне на пода. След което му подхвърлих филма. Той го изпусна, наведе се да го вземе и ме изгледа внимателно.
— След като изляза от тук — каза той, — сме квит. Нито съм ви чувал, нито съм ви виждал.
Кимнах с глава.
— Добре. Хайде, казвайте сега.
Дони преглътна, прекара ръка през косата си и нервно подръпна края на опашката.
— Познавам Линда от известно време. Правих снимки за нейна рекламна брошура. Снимам и други момичета. Повечето се опитват да публикуват снимките си в списания.
— Списания за възрастни? — попитах аз.
— Не — прекъсна ме той нервно. — За деца. Разбира се, че за възрастни. Не са елитни списания, но все пак могат да изкарат добри пари, дори ако не са достойни за Хю Хефнър23. Миналата сряда Линда дойде при мен. Каза, че ми предлага сделка. Аз ще й направя няколко снимки, а тя — тя ще бъде много мила с мен. Искаше да отида на едно място, да направя няколко снимки през прозорците и да се чупя. Щеше да си ги получи на другия ден. И аз така и направих. Но тя сега е мъртва.
— Край езерото Провидънс ли? — попитах аз.
— Да.
— И какво видяхте там?
Дони Уайз поклати глава и погледът му се плъзна по леглото край мен.
— Линда. И още няколко души. Не ги познавам. Бяха си организирали някакво парти. Със свещи и всичко останало. Бурята беше много силна, с много гръмотевици и светкавици, така че не можах да чуя нищо. Притеснявах се някой да не ме види на фона на светкавиците, но допускам, че те бяха погълнати от нещо съвсем друго.
— Секс ли правеха? — казах аз.
— Не — сряза ме той. — Играеха на канаста. Разбира се, че имаше секс. Истински, а не нагласените пози от екрана. В действителност не изглежда толкова красиво. Линда, още няколко жени и трима мъже. Изщраках лентата и се разкарах.
Аз се усмихнах, но той, изглежда, не схвана задната ми мисъл. Вече рядко може да се види истински разврат.
— Можете ли да опишете някои от тези хора?
Той поклати глава.
— Не ги огледах. Пък и не можех особено да ги различа, ако разбирате какво имам предвид. Малко ми се повдигна.
— Имате ли представа защо Линда е поискала тези снимки?
Той ме погледна озадачено, след което се изкиска, като че ли бях пълен глупак.
— Боже мили! За какво си мислите, че някой се нуждае от подобни снимки? Искала е да изнудва някого. Нейната репутация нямаше да пострада кой знае колко, ако я видят на снимка във вихъра на някоя оргия. Но за някои от хората, участвали в нея, това едва ли би било без значение. Що за аматьорско ченге сте?
Пренебрегнах въпроса му.
— Какво ще правите с филма, Дони?