Той повдигна рамене.
— Вероятно ще го изхвърля.
Видях, че очите му шарят, и знаех много добре, че лъже. Ще запази филма, ще разбере кои са на снимките и ако реши, че е възможно, ще се опита да извлече някаква полза за себе си. Беше точно такъв тип, а аз се доверявах на инстинкта си.
— Може ли? — казах аз и щракнах с пръсти. Fuego!24
Сивата капачка на кутийката изхвърча от пламъка, който избухна под нея, и Дони Уайз изпищя и я изпусна, дърпайки рязко ръката си. Червената кутийка на свой ред също избухна в пламъци, докато се приземяваше на пода, където се превърна в димяща купчинка.
Той ме зяпаше с отворена уста.
— Дано не разбера, че ме лъжете, Дони — казах аз.
Той побеля като платно, увери ме, че не лъже, след което се обърна и изхвърча от апартамента, късайки парчета полицейска лента по пътя си. Дори не затвори вратата след себе си.
Оставих го. Повярвах му. Не беше достатъчно умен, за да импровизира подобна история, а освен това здравата го бях разтърсил. Изпитах яростен прилив на триумф, на гняв и на желание да пипна тази личност, която и да бе тя, и да я поваля в боклука, защото впрягаше суровите сили на живота и съзиданието и ги превръщаше в средства за разрушение. Който и да беше, убиването чрез магия и постепенното деградиране на хората посредством Трето око, бяха достатъчни причини да искам да го хвана. Сега, когато имах върху какво да мисля, мозъкът ми се включи на пълни обороти и се опитвах да открия други развръзки за утре сутринта, извън тази да бъда убит по най-различни отвратителни начини.
Линда Рандал беше планирала да изнудва някого. Допуснах за миг, че това може да е бил Виктор Селс или някой друг участник в партито в неговата къща. Но защо? Не притежавах вече снимки, а само информацията, която бях изтръгнал от Дони Уайз. Не можех повече да се мотая. Налагаше се да проследя следата, която той ми беше посочил, ако исках да стигна до края й и да открия кой е убил Линда.
Как бях успял само за няколко дни да се забъркам в подобна каша? И как се беше случило така, че водейки едно съвсем друго разследване, бях налетял случайно на сложен и опасен заговор, обикаляйки около къщата край езерото Провидънс?
Отговорът беше прост — това не беше случайност. Всичко е било обмислено и аз съм бил насочен натам. Някой умишлено ме беше накарал да отида при къщата край езерото, да се забъркам там и да открия какво става. Някой, който ужасно се притеснява от магьосници, дори не си казва името и преднамерено се опитва да ме убеди в своето невежество, който припряно избяга след края на срещата ни и беше готов да хвърли на вятъра петстотин долара, само да ми затвори после телефона. Някой, който ме изкара на сцената и така ме превърна в мишена на най-различни враждебни действия.
Това беше ключът.
Грабнах жезъла и пръчката и излязох през вратата.
Време беше да си поговоря с Моника Селс.
Глава 20
Таксито ме остави на една пряка от къщата на Моника Селс в предградията. Времето ми свършваше, заемът от Мърфи също, а аз нямах никакво търпение, пък и не исках да пропилея и минутка, като отида пеша до жилището й, защото исках да стигна там, преди да се стъмни.
Моника живееше в симпатична малка къща на два етажа, с няколко млади дръвчета в двора, които вече съперничеха по височина на постройката. В алеята към гаража стоеше миниван, а баскетболното табло видимо беше доста използвано. Тревата отпред беше леко избуяла, но това можеше да се обясни и с обилните валежи напоследък. Уличката беше много тиха и скоро открих, че повечето от къщите не бяха обитавани. На много от вратите висяха табели „ПРОДАВА СЕ“. Тук-там оскъдни пердета покриваха прозорците като паяжини. И все пак, при все че имаше много дървета, не чух никаква птича песен, а докато вървях по алеята, дори не излая куче. Над главата ми облаците се сгъстяваха, предвещавайки нова гръмотевична буря.
Имаше вид на пусто място, идеалното убежище за някой черен магьосник. Прекосих двора на семейство Селс и застанах пред вратата.
Звъннах и почаках.
Никакъв отговор.
Почуках и се облегнах на вратата.
Отново не последва отговор.
Стиснах зъби и се огледах. Наоколо нямаше никого и се приготвих да използвам заклинание, за да отворя вратата.
Вместо това тя се открехна на около петнайсетина сантиметра. В процепа се показа Моника Селс, вперила в мен зелените си очи. Беше с джинси и обикновена блуза с навити ръкави, косата й беше прибрана с някаква лента. Не си беше сложила грим. Изглеждаше по-възрастна и едновременно с това по-привлекателна — може би защото видът й беше естествен и разкриваше истинската й личност, за разлика от скъпите дрехи и бижута, с които се беше накиприла, когато ме посети в офиса. Лицето й пребледня, а устните й се обезкървиха.