— Нямам какво да ви казвам, господин Дрезден — каза тя. — Вървете си.
— Не мога — възразих аз.
Тя се опита да затвори вратата, но аз пъхнах жезъла в процепа и я блокирах.
— Ще повикам полиция — каза тя с напрегнат глас. Облегна се на вратата и се опита да ми попречи да вляза.
— Повикайте — изръмжах аз и разиграх един блъф. — Аз пък ще им кажа всичко за вас и вашия съпруг.
Действах напосоки, но какво от това. Тя нямаше представа какво точно знам.
Предчувствието ми се оказа вярно. Тя пое дъх и усетих, че натискът зад вратата отслабва. Подпрях я с рамо, бутнах здраво и за моя изненада тя отстъпи. Едва ли е очаквала, че ще си проправя път със сила. Аз също не очаквах подобно нещо. Едва когато видях паниката на лицето й, разбрах колко съм бил ядосан. Нямам представа какво е било изражението ми, но едва ли е било приятелско.
Спрях. Затворих очи и поех дълбоко въздух, опитвайки се да обуздая гнева си. Няма да спечеля нищо, ако загубя контрол върху себе си.
В този миг тя се хвърли към електрошока си.
Усетих движението й и отворих очи навреме, за да видя, че грабна от пианото някакъв черен пластмасов предмет с размерите на мобилен телефон и се хвърли към мен. Лицето й беше бледо и уплашено. Между двете жици на уреда проблеснаха сини искри и тя го насочи към корема ми.
Завъртях жезъла си наляво и надясно и жужащото устройство се удари в рамката на вратата. Плъзнах се покрай нея и влязох в дневната. Докато тя се съвземе и отново се насочи към мен, бях застанал с лице към нея.
— Няма да ти позволя да ги нараниш — изсъска тя. — Нито ти, нито някой друг. Ще те убия, преди да ги докоснеш! — И тя отново се нахвърли срещу мен, гневът беше изместил ужаса в очите й.
Нейната мрачна решителност за миг ми напомни за Мърфи. За пръв път ме гледаше право в очите. За пръв път забрави да извърне поглед и в тази секунда аз надникнах в нея.
За миг всичко се забави и имах време да видя цвета на очите и контурите на лицето й. Да си припомня къде съм я виждал преди и защо ми изглеждаше толкова позната. Имах време да открия в дълбочината на очите й страха и любовта, които диктуваха всяко нейно действие и определяха всяка стъпка. Разбрах какво я беше накарало да се обърне към мен и какви са били страховете й. Видях безпокойството и мъката й.
Всичко си дойде на мястото. Когато открих вълнението, което я движеше, и силната любов, която прозираше дори при тези обстоятелства, всичко се оказа прекалено очевидно и аз се почувствах като последния глупак, че не съм го проумял още преди няколко дни.
— Спри — извиках или се опитах да извикам, преди тя да допре електрошока до гърдите ми.
Жезълът и пръчката изтрополиха на пода и аз хванах китката й с две ръце. Тя насочи уреда към лицето ми и аз я оставих да го направи. Поех дълбоко въздух и духнах към него, съчетано с малко воля. Появи се искрица, след това леко облаче дим и спря да работи в ръката й, подобно на всяка друга електронна джаджа, до която съм се докосвал. Даже бях изненадан, че мина толкова време, преди да се повреди. Но дори да не беше, едва ли щях да срещна някакви затруднения да го обезвредя.
Продължавах да стискам китките й, но напрежението в ръцете й отслабна съвсем. Тя не спираше да ме гледа, а очите й бяха разширени от шока, че погледите ни са се срещнали. Започна да трепери и изтърва безполезния уред. Той изтрака на пода, аз я пуснах, а тя само продължи да ме гледа.
Аз също целият треперех. Надникването в чуждата душа не е нито приятно, нито просто. Понякога ненавиждам тази си способност. Не исках да разбирам, че е била насилвана като дете. И че се е омъжила за човек, който й е причинявал същото, но вече в зряла възраст. Че единствената надежда и светлина в живота й са двете деца. Нямаше достатъчно време, за да видя всичките й съображения и да вникна в нейната логика. Все още не можех да разбера защо ме беше въвлякла в цялата история — но знаех, че в крайна сметка от любов към децата си.
Това беше всичко, от което имах нужда, това и другата връзка, поразяващата прилика с някой друг, която бях забелязал при посещението й в моя офис.
На Моника й трябваше известно време, за да се съвземе. Но тя го направи с невероятна бързина, като че ли беше жена, свикнала да сменя маските си една след друга.