— Съжалявам, господин Дрезден. — Повдигна глава и ме погледна с остатъците от наранената й гордост. — Какво искате?
— Няколко неща — отговорих й аз. Наведох се да си прибера жезъла и пръчката. — Искам кичура от косата си. Искам да знам какво ви накара да дойдете при мен в четвъртък и защо ме забъркахте в тази каша. Искам и да знам кой уби Томи Том и Дженифър Стантън и Линда Рандал.
Очите й помръкнаха още повече и тя пребледня.
— Линда е мъртва?
— Станало е снощи — казах аз. — И някой планира при първа възможност да отстрани и мен по същия начин.
Някъде далеч навън изтрещя първата гръмотевица. Поредната буря набираше сили. Щом дойдеше над града, щях да съм мъртъв. Просто и сигурно.
Погледнах отново към Моника Селс и всичко това бе изписано на лицето й — тя знаеше за бурята толкова, колкото и аз. Знаеше всичко и в очите й се четеше някакво тъжно и уморено безсилие.
— Трябва да си тръгвате, господин Дрезден — каза тя. — Не можете да останете тук… Трябва да си вървите, преди да е станало твърде късно.
Пристъпих към нея.
— Вие сте последният ми шанс, Моника. Веднъж вече ви помолих да ми повярвате. Повярвайте ми отново. Не съм дошъл тук, за да ви причиня зло, на вас и вашите…
Зад гърба на Моника се отвори някаква врата. От нея надникна едно момиче с недодялан пубертетски вид и с коса със същия цвят като на майка й.
— Мамо? — попита то развълнувано. — Мамо, всичко наред ли е? Да се обадя ли в полицията? — Зад нея се показа главата на момченце, година или две по-малко от сестра си. Държеше поизтъркана баскетболна топка, която въртеше нервно в ръцете си.
Погледнах към Моника. Очите й бяха затворени и по бузите се стичаха сълзи. Трябваше й един миг, за да се овладее и да отговори със спокоен равен глас, без да се обръща към децата.
— Всичко е наред — каза тя. — Джени, Били, върнете се обратно в стаята си и заключете вратата. Чувате ли?
— Но, мамо… — започна момчето.
— Веднага — каза Моника с напрегнат глас.
Джени сложи ръка на рамото на братчето си.
— Хайде, Били. — Тя ме погледна само за миг. Очите й бяха прекалено знаещи за годините й. — Хайде.
Двете деца се върнаха обратно, затвориха след себе си вратата и превъртяха ключа в нея.
Моника почака, докато те си отидат, и избухна отново в сълзи.
— Моля ви, господин Дрезден, умолявам ви. Трябва да си вървите. Ако сте тук, когато започне бурята, и ако той разбере… — Скри лице в шепите си, издаде някакъв тих, дрезгав звук.
Пристъпих по-близо до нея, защото се нуждаех от помощта й. Независимо колко страдаше и през каква агония преминаваше, трябваше да получа нейното съдействие. И знаех какво да кажа, за да си го осигуря.
Понякога съм голям гадняр.
— Моника, моля ви. Изправен съм пред стената. Нямам повече никакви възможности. Всичко, което знам ме води до тук. До вас. И освен това нямам никакво време. Нуждая се от вашата помощ, преди да свърша като Дженифър, като Томи и като Линда. — Потърсих погледа й и тя ме погледна, без да отвръща своя. — Моля ви. Помогнете ми.
Наблюдавах очите й, страха, мъката и умората в тях. Наведен над нея, исках повече, отколкото тя можеше да ми даде.
— Добре — прошепна тя. Обърна се и се запъти към кухнята. — Добре, ще ви кажа каквото знам, магьоснико. Но с нищо не мога да ви помогна. — Тя спря на вратата и ме погледна. Думите й прозвучаха като самата истина: — И никой друг не може да направи нещо повече.
Глава 21
Кухнята на Моника Селс изобилстваше от ярки цветове. Тя явно колекционираше картинки на крави от анимационни филми, които висяха по стените и шкафовете — симпатични, но все така по кравешки лениви. По вратата на хладилника бяха закрепени рисунки с пастел и различни бележки от училище със сведения за успеха и поведението, а на перваза на прозореца бяха наредени разноцветни бутилки. Отвън долитаха звуците на вятърен чан, разлюлян от все по-усилващия се студен вятър. Стенният часовник във формата на голяма усмихната крава полюшваше опашка в ритъм с тиктакането си.
Моника седна до кухненската маса. Изпъна крака под нея и напрежението й малко поспадна. Усещах, че кухнята е нейното убежище, в което се оттегляше, когато е разстроена. Беше поддържана с любов и светеше от чистота.