— Но никога не се изправихте срещу него — казах аз кротко.
Тя поклати глава.
— Моля се Бог да ми прости. Трябваше да му се опълча. Но бях свикнала да се владея, господин Дрезден. Да не вдигам шум. — После пое дълбоко въздух и продължи: — И тогава, една нощ той ме събуди и ме накара да изпия нещо. Каза, че щяло да ми помогне да го видя и да го разбера. Че ако го изпия, ще започна да виждам нещата като него. Настояваше да го разбера, защото съм негова съпруга.
Този път тя започна да плаче и сълзите се стичаха кротко по бузите до крайчеца на устните.
Изведнъж нещо в мен прищрака и усетих, че си дойде на мястото.
— Третото око? — казах аз.
Тя кимна.
— И тогава… започнах да виждам, господин Дрезден. Видях него.
Лицето й се сгърчи и си помислих, че ще повърне. Можех да я разбера. Да ти предложат изведнъж Трето око, без да знаеш какво представлява и какво ще ти се случи, да видиш собствения си мъж, който е създал децата ти, и да прозреш какъв е той в действителност — обзет от жажда за власт и от алчност — трябва да е било истински ад. Това щеше да остане в нея завинаги. Никога споменът нямаше да избледнее и никога нямаше да намери утеха и спокойствие зад преградата на времето, издигната между нея и образа на съпруга й като чудовище.
Тя продължи забързано и тихо:
— Исках още. Дори когато приключи ефектът, колкото и да беше ужасяващ, исках още. Опитвах се да не го покажа, но той разбра. Той погледна в очите ми и разбра, господин Дрезден. Както и вие сега. Избухна в смях, като че ли току-що е спечелил от лотарията. Толкова беше щастлив, че ме целуна. А на мен ми призляваше. Започна да произвежда все по-големи количества от наркотика. Но никога не му стигаше. Това го вбесяваше до безумие. И тогава проумя, че когато е гневен, може да прави повече. Това му послужи за извинение. Нарочно беснееше, но все не му стигаше. — Тя преглътна. — И тогава, тогава…
Спомних си за ужасения разносвач на пица и за коментарите на елфа за „спортуването“ на хората.
— Тогава разбра, че може да овладее емоциите и на други хора — казах аз. — И да ги използва да придават допълнителна сила на магиите му.
Тя кимна и още повече се сви.
— Най-напред бях само аз. Това ме плашеше, а след това бях напълно изтощена. Разбра, че похотта подсилва това, което прави. И започна да се оглежда наоколо. За подкрепа. Наричаше ги инвеститори. — Тя ме погледна с умоляващи очи. — Моля ви, господин Дрезден. Трябва да разберете. Той не беше лош през цялото време. Имаше моменти, когато ставаше като преди. Мислех си даже, че ще се върне обратно при нас.
Опитах се да я погледна със съчувствие. Но не бях сигурен дали изпитвам друго, освен гняв, че някой, който и да е той, може да се отнася по подобен начин със семейството си — или дори с когото и да било. Чувствата ми вероятно са били изписани на лицето, защото Моника бързо отвърна поглед и се сви от страх. Говореше забързано, сякаш искаше да уталожи гнева ми — гласът на жена, която неведнъж се е опитвала да укроти нечий гняв с думи на отчаяние.
— Тогава откри семейство Бекитс. Те имаха пари. И той ги убеди, че ще им помогне да си отмъстят на Джони Марконе за убийството на дъщеря им. Те му повярваха и му дадоха толкова пари, колкото му трябваха.
Замислих се за двамата Бекитс с техните източени, хищни лица и мъртвия поглед на госпожа Бекитс.
— Започнаха ритуалите и церемониите. Той казваше, че има нужда от нашата похот. — Очите й непрекъснато шареха и лицето й започна да придобива все по-нездрав вид. — Не беше чак толкова лошо. Той затваряше кръга и тогава нищо друго нямаше значение. Само плътта. Отпусках се напълно. Беше почти като бягство. — Тя потърка с ръка коляното си, сякаш искаше да изтрие нещо гадно. — Но това не беше достатъчно. Тогава започна да споменава Дженифър. Той знаеше с какво се занимава тя. И че вероятно познава подходящи хора. Като нея и като Линда. Линда го запозна с човека на Марконе. Не знам как се казваше, но Виктор му обеща нещо, с което го привлече в нашия кръг. Не се налагаше да участвам винаги. Или аз, или Дженифър оставахме при децата. Виктор правеше дрогата. Започнахме да печелим пари. За известно време нещата вървяха добре. Поне докато не се замислях прекалено. — Моника пое дълбоко въздух. — Тогава Виктор започна да става все по-мрачен. Призоваваше демони. Виждах ги. Той казваше, че му трябва повече сила. Жадуваше за нея. Беше ужасно, все едно гледаш изгладнял хищник. Тогава забелязах, че започва… започва да гледа към децата. Това ме ужаси. Начинът, по който ги гледаше, ми беше познат… — Тя се сви на кълбо и се наведе към пода със стенания. Разрида се, без да може да се овладее. — Боже, моите дечица, миличките ми!