Искаше ми се да се смиля над нея. Да подържа ръката й, да я прегърна през рамото и да я уверя, че всичко ще бъде наред. Но вече я познавах достатъчно. Бях надникнал в душата й. Това щеше да я накара да крещи. За бога, Хари, си казах аз, престани да измъчваш бедната жена.
Разрових се по шкафовете, докато открия чаша. Източих студена вода от чешмата, напълних чашата, наведох се и я оставих пред нея. Тя се изправи в стола си и пое чашата с треперещи ръце. Отпи една глътка и няколко капки се разляха по шията й.
— Съжалявам — казах аз. Това беше единственото, което можех да направя.
По нищо не пролича дали ме е чула. Изпи чашата до дъно и продължи отново, стремейки се отчаяно да свърши и да се освободи от вкуса на думите в устата й.
— Исках да го напусна. Знаех, че ще побеснее, но не можех да оставя децата в близост до него. Опитах се да говоря с Джени на тази тема. И тя пое всичко в свои ръце. Малката ми сестричка се опитваше да ме защити. Отишла при Виктор и му казала, че ако не ме пусне да си тръгна, ще отиде в полицията и при Джони Марконе. Щяла да му разкаже всичко. И той… той…
— Той я уби — казах аз.
По дяволите, Виктор не е имал нужда от косъм от Дженифър Стантън, за да постигне това. Всякакви телесни течности биха свършили същата работа. При сладострастните церемонии, които е организирал, не е имало никакви проблеми да си вземе каквото му трябва от бедната Дженифър Стантън. Може да я е накарал дори да му достави нещо и от Томи Том. Или просто Дженифър и Томи са били толкова близки, докато са правели любов, че заклинанието срещу единия е убило и двамата.
— Той я уби — повтори Моника. Сви рамене от внезапно обзелата я слабост. — Тогава се обърнах към вас. Бях сигурна, че вие ще можете да видите тези неща, преди да убие още някого. А ето че и Линда е мъртва. Сега е ваш ред, господин Дрезден. Не можете да го спрете. Никой не може.
— Моника — казах аз.
Тя поклати глава и се сви на жалко, нещастно кълбо.
— Тръгвайте си — каза тя. — За бога, вървете си, господин Дрезден. Не искам да гледам как убива и вас.
Сърцето ми стана студено като бучка лед. Ужасно исках да й кажа, че всичко ще е наред. Исках да спра сълзите й и да я убедя, че на този свят все още има радост, че има светлина и щастие. Но тя едва ли щеше да ме чуе. Там, където беше попаднала, имаше само безкраен и безнадежден мрак, изпълнен със страх, мъка и поражение.
Направих единственото, което можех. Оттеглих се тихо и я оставих на сълзите й. Може би щяха да й помогнат да се съвземе.
На мен обаче ми звучаха като парчета стъкло, падащи от счупен прозорец.
Докато се движех към входната врата, с крайчеца на окото си забелязах някакво движение вляво от мен. Като безмълвно привидение Джени Селс стоеше в коридора. Гледаше ме с огромните си очи, зеленикави като на майка й и като на покойната й леля, чието име носеше. Спрях и се обърнах към нея, без да знам защо.
— Вие сте магьосникът — каза тя съвсем спокойно. — Хари Дрезден. Виждала съм снимката ви във вестника. „Аркейн“.
Кимнах.
Тя проучи внимателно лицето ми.
— Ще помогнете ли на мама?
Въпросът беше много прост. Но как да обясниш на едно дете, че нещата не са прости и за някои от тях няма прост отговор, дори никакъв?
Погледнах за миг във всезнаещите й очи и бързо отклоних погледа си. Не исках тя да разбере що за човек съм аз и какви неща съм вършил. Нямаше нужда от това.
— Ще направя всичко възможно, за да помогна на майка ти.
Тя кимна.
— Обещавате ли?
Обещах й.
Тя се замисли за момент, докато ме проучваше. След това каза:
— Татко не беше от лошите хора, господин Дрезден. Но вече не знам какъв е. — Лицето й беше тъжно, с мило изражение. — Ще го убиете ли?
Още един прост въпрос.
— Не ми се иска — отговорих аз. — Но той се опитва да ме убие. Може да нямам друг избор.
Тя преглътна и повдигна брадичката си.
— Много обичах леля Джени — каза тя и очите й се напълниха със сълзи. — Мама не казва нищо, а Били е много малък, за да се сети, но аз знам какво се е случило. — Тя се обърна и се отдалечи с повече грация и достойнство, отколкото можех да си представя. След това каза бързо: — Надявам се, че вие сте от добрите, господин Дрезден. Имаме нужда от добър човек. Надявам се, че ще се справите.