А после изчезна с босите си безшумни крачета обратно по коридора.
Напуснах къщата в предградието по най-бързия начин. Краката ми ме поведоха по странно притихналата алея към ъгъла, където ме чакаше таксито.
Седнах и помолих шофьора да ме откара до най-близкия уличен телефон. Затворих очи и се опитах да мисля. Беше много трудно след всичката мъка, на която бях станал свидетел. Може да е глупаво, но много мразя да виждам хора като Моника и малката Джени наскърбени толкова много. На този свят не бива да съществува такава мъка и побеснявам всеки път когато се сблъскам с нея. Побеснявам и се натъжавам. Искаше ми се да размажа лицето на Виктор Селс и след това да се пъхна под завивките в леглото. Искаше ми се да прегърна Джени Селс и да й кажа, че всичко ще бъде наред. А освен това продължавах да се страхувам и стомахът ми гореше, свит на топка. Виктор Селс, повелителят на сянката и демоните, щеше да ме убие веднага щом се разрази бурята.
— Мисли, Хари — казах си аз. — Мисли, по дяволите.
Шофьорът ми хвърли учуден поглед в задното огледало.
Смачках всички свои чувства, страхове и ядове в стегната малка топка. Нямах време, да ги оставя да замъглят съзнанието ми точно сега. Нуждаех се от яснота на мисълта, концентрация и цел. Имах нужда от план.
Мърфи. Може би Мърфи ще може да ми помогне. Можех да й разкажа за къщата край езерото и тя щеше да прати своята кавалерия. Там могат да намерят запаси от Трето око. Даже могат да арестуват Виктор Селс като най-обикновен дилър.
Но в плана ми имаше прекалено много пробойни. Ами ако Виктор не държи запасите си там? Или ако успее да се изплъзне на полицията? В такъв случай Моника и децата й ще бъдат в опасност. Не само това, ами ако Мърфи не ме послуша? Съдията едва ли ще издаде заповед за обиск на частна собственост само въз основа на думите на човек, за когото може би вече има издадена заповед за задържане. А бюрокрацията, която ще трябва да взаимодейства с властите на езерото Провидънс точно в неделя, ще забави много нейната. Няма да успеят, преди сърцето ми да избухне. Не, не можех да разчитам на полицията.
Ако нещата не стояха по този начин и не се намирах под подозренията на Белия съвет, бих могъл да им докладвам за Виктор Селс, а те щяха да поемат всичко в свои ръце. Не проявяват особена милост към хора, които използват черна магия, като Виктор Селс, да призовават демони, да убиват и да произвеждат дрога. Той вероятно е нарушил всички закони на магията. Белият съвет няма да губи време и ще изпрати някой като Морган да го унищожи.
Не можех да направя дори това. Самият аз бях заподозрян заради дребнавото тесногръдие на Морган. Белият съвет трябваше да се събере в понеделник по изгрев. Някои от членовете му биха ми обърнали внимание, но те вече бяха на път. Нямаше как да се срещна с тези, които ми симпатизират, камо ли да поискам помощ. Нямаше никакво време да мобилизирам обичайните си съюзници.
Значи оставах само аз. Сам.
Това беше отрезвяваща мисъл.
Налагаше се да се изправя срещу Виктор Селс, най-силният противник, с когото се бях срещал досега, и то на мястото, от което черпеше силите си — в къщата край езерото. На всичкото отгоре трябваше да го направя, без да нарушавам законите на магията. Нямах право да го убия чрез магьосничество, но трябваше по някакъв начин да го спра.
Вероятността аз самият да бъда убит, независимо дали ще се изправя срещу него, или не, беше твърде голяма. Да върви по дяволите тогава. Ако се налагаше да бъда победен, това нямаше да стане, като пъшкам и се вайкам колко съм безсилен. Ако Виктор Селс имаше намерение да победи Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, трябваше да забие магията си дълбоко в гърлото ми.
Това малко ме окуражи. Поне знаех какво трябва да направя и къде да отида. Трябваше ми само някакво предимство, реших аз. Някакво преимущество, което най-малко очаква.
След като вече знаех кой е той, разбрах малко по-добре магиите, с които се бях сблъскал извън моя апартамент. Те бяха мощни и убийствени, но не особено сложни и не добре контролирани. Виктор беше по природа силен магьосник — но нямаше опит. И въобще не беше трениран. Ако притежавах само нещичко негово, само едно косъмче, бих могъл да го използвам срещу него. Може би трябваше да проверя в банята на Моника Селс, но се съмнявах той да прояви такава небрежност. Човек, който отделя толкова време, за да обмисля как да използва подобни неща срещу другите, ще бъде двойно по-предпазлив да не даде възможност те да бъдат използвани в негов ущърб.