Вратата на моя офис обаче зееше отворена. През задъханото си дишане чувах скърцането на вентилатора на тавана. Лампата на тавана не беше запалена, но настолната светеше на бюрото ми, защото контурът на вратата се жълтееше и по пода се простираше златиста пътека от светлина. Спрях се на прага. Ръцете ми трепереха толкова силно, че едва държах жезъла и пръчката.
— Мърфи? — извиках аз. — Мърфи, чуваш ли ме? — Гласът ми беше задъхан и дрезгав.
Затворих очи и се ослушах.
Най-напред чух затруднено вдишване и леко стенание при издишване. Мърфи.
После нещо сухо прошумоля.
Във въздуха се носеше силна миризма на барут. Стиснах зъби, обзет от гняв. Това жалко животно Виктор Селс беше наранил моята приятелка. Няма да го оставя да обикаля из офиса.
Блъснах вратата с жезъла и влязох вътре с насочена напред пръчка и с думи на силата на върха на езика ми.
Точно пред вратата на офиса има маса, на която са подредени цяла серия брошури със заглавия като „Истинските вещици не търпят подигравки“ или „Магията през двайсет и първия век“. Част от тях бяха писани от мен. Те бяха предназначени за любопитните хора, които искат да научат нещо за вещици и магии. Спрях за миг с пръчката, насочена надолу, но под масата нямаше нищо. Огледах се наоколо, като продължавах да се прицелвам с оръжието си.
Край стената отдясно на вратата бяха подредени шкафове и няколко кресла. Шкафовете бяха затворени, но някой би могъл да се скрие зад креслата. Отстъпих наляво, погледнах зад вратата и се притиснах с гръб към стената, държейки под очи офиса.
Бюрото ми е разположено в задния ъгъл, вдясно и по диагонал на вратата. Стаята е ъглова и има прозорци от двете страни. Както винаги пердетата са спуснати. Вентилаторът на тавана се върти с леко поскърцване на всяка обиколка.
Очите ми шареха и аз бях нащрек. Задуших гнева си и се опитах да бъда внимателен. Каквото и да се беше случило с Мърфи, нямаше да има никаква полза за нея, ако позволя и на мен да ми се случи. Придвижвах се бавно и предпазливо с пръчката, готова за стрелба.
Успях да различа кецовете на Мърфи зад бюрото ми. От разположението на краката й се разбираше, че лежи на една страна, но не можех да я видя. Промъкнах се напред до средата на стаята, насочил пръчката като пистолет, докато успея да огледам пода зад бюрото ми.
Мърфи лежеше там, златистата й коса беше разпиляна като ореол около главата. Очите й бяха отворени и гледаха невиждащо към мен. Беше облечена в джинси, закопчана до долу блуза и сатенено сако. На лявото й рамо се виждаше кърваво петно. Пистолетът й лежеше на земята на около половин метър от нея. Сърцето ми се качи в гърлото, когато я чух как вдишва и изстенва при всяко издишване.
— Мърфи — казах аз. След това по-високо: — Мърфи?
Видях, че помръдва — леко движение в отговор на моя въпрос.
— Спокойно — казах аз. — Отпусни се. Не мърдай. Ще ти помогна.
Много бавно, оглеждайки цялата стая, коленичих до нея. Оставих настрана пръчката и опипах гърлото й. Пулсът й беше тънък и леко ускорен. Кръвта беше твърде малко за сериозна рана, но въпреки това опипах рамото й. Успях да усетя подутината дори през плата на сакото.
— Хари — прошепна тя. — Ти ли си?
— Аз съм, Мърф — казах аз, оставих пръчката и посегнах към телефона. Средното чекмедже на бюрото, в което се намираше скорпионът, беше празно. — Стой спокойно. Ще повикам линейка.
— Не мога да го повярвам. Копеле — изсъска Мърфи и леко се завъртя към мен. — Да ме накиснеш така.
Дръпнах към себе си телефона и набрах 911.
— Тихо, Мърфи. Отровена си. Трябва ти помощ.
Телефонистката от 911 се обади веднага и записа името и адреса ми. Казах й да пратят линейка с всичко необходимо за случай на отравяне, а тя ме помоли да остана на линията. Нямах време за това. Който беше причинил това на Мърфи, все още беше наоколо. Трябваше да я измъкна от тук и да намеря талисмана на Виктор, за да мога да го използвам срещу него, когато отида в къщата край езерото.
Мърфи се размърда отново и усетих нещо твърдо и студено да щраква около китката ми. Погледнах надолу и примигнах. Мърфи беше стиснала здраво зъби, докато закачваше другата половина на белезниците на собствената си китка.
— Арестуван си — изсъска тя. — Копеле такова. Чакай само да те пъхна в стаята за разпити. Никъде няма да ходиш.
Погледнах я изумен.