И каква беше наградата, че се отказах от подобна сила? Подозрения и недоволство от същите магьосници, които исках да подкрепя и да предпазя, осъждане от Белия съвет, на чиито закони се бях подчинил, когато светът беше паднал в краката ми.
Можех да убия Сянката още сега, преди да е разбрал, че съм тук. Можех да призова ярост и огън върху къщата, да убия всички и от нея нямаше да остане и камък върху камъка. Можех да се протегна и да хвана мрачната енергия, която той беше съсредоточил тук, да я подчиня и да я използвам за каквото си искам, а пък последиците можеха да вървят по дяволите.
Защо да не го убия още сега? Виолетовата светлина, която моят Поглед разкриваше, пулсираше и играеше зад прозорците — силата се натрупваше и придобиваше форма. Сянката беше вътре и събираше всичките си сили, готвейки се да изстреля заклинанието, което трябваше да ме убие. Защо трябваше да го оставя жив?
Стиснах яростно юмруци и усетих въздуха да пращи от напрежение, докато аз се готвех да разруша къщата край езерото и Виктор, заедно с жалките му съучастници. Силата ми беше толкова голяма, че можех да предизвикам самия Бял съвет и неговите белобради стари глупаци, лишени от всякакво въображение, предвидливост и визия. Съветът и неговият жалък копой Морган нямаха представа за истинския обхват на моята сила. Енергията, която беше на мое разположение, закалена от яростта ми, беше готова да удари и превърне в пепел всичко, от което се страхувах и мразех.
Сребърният пентаграм, който беше на майка ми, изгори с ледено докосване гърдите ми. Почувствах внезапна тежест, която преряза дъха ми. Наведох се напред и вдигнах ръка. Юмруците ми бяха толкова здраво стиснати, че изпитах болка при опита си да ги разтворя. Ръката ми потрепери и отново започна да пада надолу.
Тогава се случи нещо странно. Една друга ръка хвана моята. Беше тънка, с дълги и деликатни пръсти. Женска ръка. Хвана нежно моята и я повдигна, като ръката на малко дете, докато успях накрая да стисна здраво пентаграма на майка си.
Държах го в ръката си и усещах ледената му сила, подредената и рационална геометрия. Петолъчната звезда, вписана в окръжността, беше древният символ на бялата магия, единственият спомен от майка ми. Неговата сила ми даде шанс, време да се замисля и да избистря мислите си.
Поех дълбоко въздух и се опитах да видя нещата отвъд яростта, омразата и жаждата за отмъщение и разплата, които горяха в мен. Това не бяха целите на магията. Магията не служи за такива неща. Тя произлиза от самия живот, от взаимодействието между природата и стихиите, от енергията на всички живи същества и особено от енергията на хората. Магията, която извършва даден човек, показва каква е неговата личност и какво таи дълбоко в себе си. Няма по-точен показател за човешкия характер от начина, по който той използва своята сила и мощ.
Аз не съм убиец. Не съм като Виктор Селс. Аз съм Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. Аз съм магьосник. А магьосниците контролират своята мощ. Те не я използват, за да убиват хора. Тя им служи, за да откриват, да предпазват, да поправят, да помагат. Не за да разрушават.
Гневът ми внезапно се изпари. Изгарящата ме омраза си остана, но разумът ми беше достатъчно бистър, за да се замисля отново. Острата болка в крака ми се притъпи и аз потреперих от първите дъждовни капки, довени от вятъра. Не разполагах нито с жезъла, нито с пръчката. Всички джаджи, които носех със себе си, бяха или изгорели, или безполезни. Всичко, което притежавах, беше вътре в мен.
Погледнах нагоре и внезапно се почувствах малък и самотен. Край мен нямаше никого. Никоя ръка не докосваше моята. Никой не ме подкрепяше. За миг долових полъх от парфюм — познат и любим. След миг той изчезна. И единственият, на когото можех да разчитам, бях самият аз.
Въздъхнах.
— Е, добре, Хари — казах си аз. — Това трябва да е достатъчно.
И така, запътих се през призрачния пейзаж, отрупан с черепи, към зъбите на бурята и към късата, изпълнена със злокобна сила, която пулсираше в нея с дива и неукротима мистична мощ. Тръгнах напред, за да се изправя лице в лице с моя смъртен враг, който имаше всички предимства, беше подготвен и желаеше да ме убие, заобиколен от собствената си разрушителна мощ, докато аз бях въоръжен единствено с моите умения, съобразителност и опит.