Надникнах в останалите кутии. В една от тях имаше стари бутилки, пълни с почти луминесцентна зеленикава течност. Абсент? Наведох се по-ниско и почти усетих влудяващия вкус на тази напитка. Отдръпнах се назад с разбъркан стомах. Проверих набързо останалите кутии. Миризма на амоняк, като от болнични стаи и лудници. Кактуси пейот25 в пластмасови саксии — това ми беше познато. Бяла, прахообразна стипца. Антифриз, искрящ с хиляди метални отблясъци. И още много неща по-навътре в сенките, за които нямах време да се интересувам. Вече бях разбрал за какво служат всичките тези неща.
За отвари.
Това бяха съставките на отварите. Така Виктор приготвяше Третото око. Също като мен, когато забърквах моите малки отвари, но той го правеше в големи мащаби, използвайки енергии, откраднати от други места и от други хора. Абсентът му служеше за основа и продължаваше нататък. Виктор произвеждаше масово магическа отрова, която вероятно си остава неактивна, докато не бъде погълната от някого и не влезе във взаимодействие с неговите емоции и желания. Това обясняваше защо не бях разбрал нищо досега. Отровата не можеше да се открие с нормално зрение или по друг начин, освен ако не отворех напълно Погледа си, което всъщност правех рядко.
Разтреперан, затворих очи. Погледът ми разкриваше прекалено много неща. Обикновено това е проблемът. Можех да видя съставките и кутиите, пълни с готовата дрога, и в съзнанието ми проблясваха картини на страданията, които тя причиняваше. Прекалено много. Това започваше да ме обърква.
Прогърмя нова светкавица, този път по-силна и точно над мен. Гласът на Виктор се извиси и започна да се чува по-ясно. Той пееше на някакъв древен език. Египетски? Вавилонски? Това нямаше никакво значение. Разбирах достатъчно ясно смисъла на думите. Те съдържаха злоба и омраза. Това бяха думи, предназначени да убиват.
Треперенето ми се засили. Само поради Погледа ли? Или наличието на толкова много негативна енергия започваше да ми въздейства?
Не. Просто бях уплашен. Ужасявах се да изляза от укритието си под платформата и да се изправя пред владетеля на тази хлъзгава орда, която покриваше всичко наоколо. Усещах силата му, неговата увереност и волята, с която ще изпълни въздуха със страшна сигурност. Чувствах същия страх, който изпитва едно дете, когато се изправи пред голямо, разярено куче или пред съседа побойник, страх, който парализира и те кара да си намериш извинение да се скриеш.
Нямаше време за криене. Нито за извинения. Трябваше да действам. Спрях Погледа и събрах целия си останал кураж.
Навън изрева нова гръмотевица, съпроводена почти моментално от проблясването на светкавица. Осветлението примигна, а музиката прескочи няколко такта. Над мен Виктор поде своя напев с нов екстаз. Женският глас, вероятно на госпожа Бекитс, се извиси до трескави височини.
— Щом си давате парите, поемате и рисковете — прошепнах си аз.
Събрах волята си, протегнах длан към стереоуредбата и извиках:
— Fuego!
От дланта ми се излъчи поток топлина и се превърна в огнен език, който погълна стереосистемата в другия край на стаята. Тя започна да издава някакви звуци, които приличаха по-скоро на крясъци от мъчение, отколкото на музика. Белезниците на Мърфи все още висяха на китката ми и едната гривна се люлееше свободно.
Обърнах се след това, разперих ръце и изревах:
— Veni che!26
Вятърът се изви под мен, изду полите на шлифера ми като наметалото на Батман и ме издигна направо на платформата над мен, над ниския парапет, който ограждаше горната стая.
Макар че очаквах гледката пред мен, тя ме разтърси. Виктор беше целият в черно — риза, панталон, обувки — много стилно, особено в сравнение с моя анцуг и каубойските ботуши. Рунтавите му вежди и стройната фигура бяха подчертани феерично от тъмната светлина, излъчвана от окръжността около него, където беше събрал всичко необходимо за моето убийство. В ръцете си държеше нещо като лъжица с изострени като бръснач ръбове, чифт свещи — бяла и черна, и бял заек, чиито крачета бяха вързани с червен конец. От едната му лапичка се процеждаше капка кръв, оцветяваща козината в червено. А на главата му, привързан с друг конец, стърчеше кичурът от моята черна и права коса. Малко встрани имаше друг кръг с диаметър около 4 метра, очертан с тебешир на дървения под. Съпрузите Бекитс лежаха вътре и се гърчеха, обладани от страстни желания, генериращи енергия за заклинанието на Виктор.