Выбрать главу

Препараторите поставиха увитото тяло на Сайрок’х върху издигната платформа и почнаха да нагласяват увеличителните стъкла и огледалата. Всичко се извършваше в зловеща тишина. Изпадналите в безмълвна почит носачи приближиха какавидения трон до покрития с тъмен плат труп на Сайрок’х.

Джора’х вдигна очи към своите братя и синове и сграбчи плътната материя с лявата си ръка.

— Моят баща служи като маг-император в продължение на едно мирно столетие, сполетяно накрая от тежка криза. Неговата душа вече се устреми по нишките на тизма към царството на Извора на светлината. Сега физическите му останки също ще се слеят със светлината.

И издърпа с рязко движение плата, изпод който се показа отпуснатата плът на мага-император. Фокусираната ярка светлина на седемте слънца възпламени къкрещата метална на цвят паста, която покриваше тялото на мъртвия владетел. Бели пламъчета мигновено обхванаха провисналите телеса. Фототермичната паста не изгаряше, а по-скоро ги разтваряше, при което кожата, мускулите и мазнините се изпаряваха, разпръсквайки се в ярки искри…

Мъртвият маг-император изчезна сред облак от свистяща пара и пушек. Въздухът се избистри. От Сайрок’х бяха останали само тлеещите му кости, импрегнирани с биолуминесцентни съединения. Чистият празен череп се беше превърнал в единствен символ на неговото величие… и на ужасяващите неща, които беше извършил в името на опазването на Илдирийската империя.

Неотложното задължение на Джора’х като маг-император беше незабавно да отпрати кандидат-губернаторите да приключат процеса на прехвърляне на властта. Едва тогава най-после можеше да намери начин да освободи Нира. Той се обърна към своите синове и братя и каза:

— А сега Империята трябва да продължи пътя си напред.

3.

Базил Венцеслас

Крал Питър стоеше на балкона на Двореца на шепота и гледаше огромните тълпи. Чувстваше се отлично. Предстоеше му да произнесе една от най-важните си речи през последните години.

Изправен до наблюдателницата-прозорец, председателят Базил Венцеслас изпъна скъпия си костюм и приглади стоманеносивата си коса. Не откъсваше очи от младия крал. Скритите около Двореца на шепота камери му предоставяха всевъзможни гледни точки, чрез които можеше да следи движенията на Питър, а също и трудно разгадаемото изражение върху спокойното му лице и напрегнато съсредоточените му сини очи.

„Добре… засега“.

Този път кралят не възрази, след като прочете написаните думи. Само погледна председателя право в сивите му очи, които го гледаха изпитателно, и преглътна.

— Сигурен ли си, че трябва да направим тъкмо това, Базил?

В гласа му не се долавяше нито нотка сарказъм, нито присмех. Боядисаната му руса коса беше перфектна, а изкуствено сините му очи излъчваха искреност.

— Проучихме всички възможности. Хората трябва да проумеят, че нямат друг избор.

Питър въздъхна и остави бележника с текста — беше запомнил написаното от първия прочит. След това прокара пръсти през русата си коса и я разчорли, без да го е грижа кой ще го види — отново щяха да я пригладят, преди да се появи пред множеството.

— Ще ги накарам да проумеят.

Докато чакаше началото на речта, Базил потупваше съсредоточено устни с показалеца си. Кралят излъчваше изключително величие. Само преди месец обаче упоритото му вбесяващо неподчинение беше принудило председателя да организира заговор за убийството на краля и кралицата. Базил се беше постарал покушението да изглежда като скроено от скитниците, за да даде възможност на ЗВС да поставят насила космическите цигани — заедно с всичките им ресурси и способности — под прекия контрол на Ханзата. Десетки кроежи и замисли, които да разрешат проблемите.

Но Питър и Естара по някакъв начин бяха успели да осуетят опита за убийство. Нямаше никакво съмнение, че сега кралят го ненавижда и че тази омраза никога няма да изтлее, но Питър поне вече беше наясно, че Базил няма да се спре пред нищо, което противоречи на заповедите му. Ако Питър наистина си беше направил необходимите изводи, председателят и висшите чиновници на Ханзата най-после можеха да си отдъхнат с облекчение… а кралят и очарователната му съпруга можеха да си спасят главите. На плещите му лежеше управлението на цяло правителство и воденето на тежка война и просто всеки трябваше да прояви готовност за сътрудничество…