В уточнения момент крал Питър пристъпи под ярката дневна светлина, за да го видят всички, и вдигна ръце. Базил присви очи, приведе се напред и подпря брадичка върху кокалчетата на свитите си юмруци. Тълпата поздрави краля с възгласи, които бързо преминаха в нетърпеливо шушукане и мърморене. Кралските речи понякога не бяха нищо повече от агитационни призиви, но пък в други случаи кралят съобщаваше ужасни новини за загинали герои и изклани колонии…
Гласът на краля прозвуча мощно и убедително.
— Преди осем години хидрогите предприеха ожесточени нападения срещу нас. Осем години кръвопролития и непредизвикани убийства и омраза! Как да ги спрем? Може ли изобщо някой да прекрати конфликт с един враг, който не можем дори да проумеем? Най-накрая открихме такъв начин!
Беше успял да грабне вниманието им.
— В тази ужасяваща битка нямаме друга възможност, освен да прибегнем до всяко средство и всяко оръжие, с което разполагаме — без оглед на неговата осъдителност от гледна точка на нашата етика. Нямаме право да се колебаем. Трябва да действаме.
Питър се усмихна с величието на вожд и Базил почти се изненада от обхваналото го вълнение.
— Затова след обстойни консултации с председателя на Ханзата и командващия Земните въоръжени сили стигнах до заключението, че трябва да се възползваме от последния си шанс. След като станахме свидетели на гнусното опустошаване на миролюбивия Терок, родината на моята кралица Естара…
Той преглътна. Базил светкавично огледа екраните. Истински ли бяха сълзите в очите му? Чудесно.
— След като понесохме с нищо непредизвиканото поругаване на ханзейските колонии Гарванов пристан и Буунов брод… След като изтърпяхме несъстоятелното ембарго над газовите планети, което ни възпрепятства да събираме жизнено необходимото за нас космическо гориво… и най-накрая след пъкленото убийство на моя предшественик крал Фредерик… — Той си пое дълбоко дъх и извиси глас, за да разпали гордостта и възмущението на тълпата — времето на изчакването и самоотбраната приключи. Длъжни сме да предприемем нападателна война.
Одобрителните викове бяха толкова оглушителни, че Питър неволно отстъпи крачка назад. Базил се обърна към застаналите до него униформени военни съветници генерал Кърт Ланиан и адмирал Лев Стромо. Двамата кимнаха. Елдред Каин, бледият му заместник, обсъждан като един от наследниците му, подробно записваше изричаното от Питър. Всички изглеждаха удовлетворени от възванието на краля.
Засега.
Питър продължи, като понижи глас, за да накара тълпата отново да се заслуша — направляваше ловко емоциите й.
— Пребродих всички кътчета на душата си, но не стигнах до никакъв друг извод.
Той замълча и тълпата притихна в очакване. Последвалите му думи отекнаха като шамар.
— Трябва отново да взривим кликиския факел. Съзнателно!
Тълпата ахна едновременно. Последва глухо мърморене, после надигащи се овации.
— Ще анихилираме една след друга планетите на хидрогите — до окончателната им капитулация. Дойде моментът да си платят!
Питър се поклони, а тълпата продължи да го приветства, без да се замисля за последствията. Това решение щеше да доведе до рязко разрастване на военните действия. И може би беше по-добре, че не се замислят, след като кликиският факел, изглежда, беше единственият шанс на човечеството, единственото открито до момента ефективно оръжие. Позата на краля излъчваше стоицизъм и решителност — като на човек, обмислил всички възможни решения, за да стигне най-накрая до единственото заключение.
Базил си помисли, че това е една от най-великолепните речи на краля. Може би все пак младият мъж заслужаваше да бъде пощаден.
4.
Тасия Тамблин
Бойната група в квадрант седем се беше върнала в корабостроителницата между Юпитер и Марс за ремонт и за да подмени екипажа. Щяха да включат в състава й петнайсет току-що завършени дреднаута и манти — но това изобщо нямаше да компенсира загубите на бойната група от претърпяния разгром сред пръстените на Оскивъл. Вече цял месец след катастрофата Земните въоръжени сили подскачаха при всяка мярнала се сянка.
Самата Тасия Тамблин бе отишла до новата звезда Ансиър, експерименталния обект на първото взривяване на кликиския факел, и беше проследила титаничното сражение между хидрогите и фероуите, довело до окончателното угасване на възникналото от газовия гигант изкуствено слънце. Бе станала свидетел на битка, в която загинаха цели светове и звезди, и сега се питаше как биха могли да се възпротивят хората на подобен враг…