После й връчи документи и карти, на които беше посочено местоположението на избраната за кликиския факел цел — някакъв забутан газов гигант, казвал се Пторо.
Тасия едва успя да преглътне изненадата си. Скитническият клан Тайлар беше експлоатирал огромна небесна мина на Пторо, но след ултиматума на хидрогите съоръжението беше изтеглено. Доколкото й беше известно, от години никой не се беше приближавал до мразовитата Пторо.
— Пторо? Защо точно…
И спря, защото генералът се навъси насреща й.
— Наистина ли сте чували за Пторо? Изглежда сравнително незначителна планета.
— Абсолютно сте прав, сър. Тя просто е… съвсем на майната си, не е ли така?
— Открихме активност на дрогите там. Единствено това е от значение.
Адмирал У и лис добави:
— Изпращаме цяла бойна група да ви прави компания, но голямата изненада ще е на вашата манта.
— Веднага щом се измъкнем от космическия док, екипажът ми и аз сме изцяло на ваше разположение.
На връщане към совалката Тасия почти подскачаше от радост.
Скитниците не преценяваха зрелостта по възрастта, а по уменията. Клановете смятаха всеки за достатъчно пораснал, ако можеше да разглоби и да сглоби отново всякаква апаратура и успешно да се ориентира с помощта на звездите и древните илдирийски база данни. Тасия беше особено горда, когато доказа, че може да облече космически костюм и да затвори всичките десет херметически обтуратора — бяха я обучили двамата й братя. Беше на дванайсет години, когато го направи за първи път.
Сега, застанала насред товарното отделение на кораба си, изпитваше същата гордост. Десетки инженери и техници инсталираха механизми, монитори и периферни устройства, необходими за взривяването на кликиския факел. О, с какво удоволствие щеше да се наслаждава на гледката как планетата на надменните хидроги се превръща в ново ярко слънце!
Зеленият жрец Росия, който осигуряваше комуникацията й с останалата част на Спиралния ръкав, дойде при нея — накуцваше поради раната, която беше получил на Терок преди много години. Ококорените му очи сякаш щяха да изскочат от орбитите си — приличаха на топчета за пинг-понг.
— Голяма суматоха — измърмори той. — В ЗВС, изглежда, много обичат да изпочупят и натрошат всичко, а след това отново да го оправят.
Под надзора на инженерите работниците товареха торпеда с тъпи върхове — част от апаратурата на кликиския факел. Екипажът вече беше качил на борда един скоростен товарен кораб, който щяха да използват да достави останалата част от машинарията на една неутронна звезда, която щеше да се забие като бомба в ядрото на Пторо.
— Ще се наложи да строшим няколко черупки, ако искаме да сплашим дрогите — отвърна тя. — След онова, което направиха на Терок, ти се иска да ги спрем, нали?
Жрецът се опули още повече.
— О, световната гора със сигурност иска да ги види победени или поне усмирени. Но повече от всичко искам да се прибера у дома. Световната гора е ужасно ранена и като всички зелени жреци, и аз чувам призивите й. Би трябвало да съм там, за да помогна при разсаждането и възстановяването.
— Но нали сам пожела да помогнеш на ЗВС, да не говорим, че си от огромно значение за комуникациите ни — каза Тасия. — Имаме нужда от теб.
Той се почеса по зелената буза.
— Когато всеки се нуждае от теб, командире, си принуден сам да избираш кой изпитва най-голяма нужда.
— Така или иначе, това вече не е твой избор, след като си дал дума на военните.
На самата нея много пъти й се беше приисквало да се върне у дома, при водните мини на своя клан на Плумас, но нямаше тази възможност — също като Росия.
— Трябва да ти кажа, командире — продължи Росия, — че и други зелени жреци на други светове и на други кораби недоволстват по телевръзката. Всички усещат призивите на световната гора. Не всички могат да издържат. Не забравяй, че предложихме услугите си доброволно. Не сме на редовна служба в Земните въоръжени сили.
Тя се намръщи.
— Аз също бих предпочела да съм другаде, но всички трябва да продължим битката. Всички трябва да следваме нашата Пътеводна звезда, без да ни разсейват случайни искрици.
Росия тръсна глава.
— Един истински зелен жрец засява корените на убеждението, а не се оставя на вятъра да го носи като перце.
— Използвай каквато ти скимне метафора, но много добре знаеш, че дрогите няма да прекратят нападенията си. По всяка вероятност ще се върнат на Терок, за да довършат започнатото.
— Още по-голямо основание за зелените жреци да се върнат и да помогнат за защитата на световната гора.
Тасия се намръщи още повече.