— Част от задълженията ми е да получавам новини, Нико Чан, но предпочитам поне от време на време да са добри.
По тревожното му лице разбра, че този път няма да е така, и избута документите и търговските доклади встрани.
— Давай. Цялата съм слух.
Нико избърса потните си длани в осеяния си с джобове панталон. Не знаеше как да започне.
— Преди четири дни се връщах от Ураганово депо, където доставих пратка резервни части, а там натоварих няколко високомощни термални генератора за Джона 12. Това е замръзналата луна, където Кото Окая изгражда…
— Знам, Нико. Все пак аз възложих проекта.
Прекъснат по средата на разказа си, Нико замига.
— Ами аз понякога обичам да… се отклонявам от трасето. Умишлено, честно казано. — В гласа му се долавяше оправдание. — Не струва много екти, а не се знае какво ще срещна по пътя, нали? Я ново селище, я дори „Бъртън“?
— И какво откри този път?
— Вероятно си спомняте, че моят роднина Рейвън Камаров преди известно време изчезна. Превозваше екти от и до Ураганово депо, но един ден не се завърна. Изпратихме издирвачи, но без никакъв резултат.
Ческа кимна. През последните години бяха изчезнали твърде много скитнически кораби, не само този на Джес Тамблин. Най-лесното беше да стоварят вината върху хидрогите, но сред клановете тлееше подозрение, че отговорни за това са Земните въоръжени сили. Тя предположи какъв ще е краят на разказа на Нико.
— И днес ти откри кораба?
— Не много от него. — Нико се навъси. — Но наистина намерих достатъчно серийни номера от облицовката на кораба, за да го идентифицирам. Това със сигурност е неговият кораб.
Стомахът на Ческа се сви, сякаш гравитацията внезапно се увеличи.
— Мислиш ли, че може да е от сблъскване с метеор или от претоварване на двигателя?
— Нито едно от двете. Следите са неопровержими. Някои от отломките са достатъчно големи, за да се разбере какво е причинило катастрофата. Язерни удари. Пряко насочени.
— Язери? Но само зевесетата използват язери.
Младият мъж кимна.
— Докарах всички отломки. В товарното отделение са.
Енергийните следи от изстрелите върху деформираните парчета метал от корпуса на кораба на Камаров бяха неопровержимо доказателство.
В гнева си Ческа се дръпна прекалено рязко назад за ниската гравитация на Рандеву и столът й се тресна в стената зад нея.
— Искаш да кажеш, че зевесетата умишлено са нападнали и унищожили невъоръжен скитнически кораб?
— Така излиза. Можем да направим подробен анализ, но съм сигурен, че съм прав.
— Това променя всичко, Нико Чан. Ектито е наша стока и го продаваме не принудително, а по регламентирани от самите нас условия, независимо дали на Гъската това и харесва, или не. — Ческа се надигна. — Незабавно трябва да се срещна с представителите на клановете.
8.
Дейвлин Лотце
Дейвлин Лотце стоеше пред плоската каменна повърхност на извънземния транспортал. Раницата му бе пълна с провизии за няколко дни. Стотици плочки със странни знаци — координати на населявани някога от кликисите светове — бяха подредени около устройството. Повечето все още не бяха проучени.
— Господин Лотце, по програма трябва да се върнете до края на деня — напомни му техникът в наблюдателната станция.
Известните кликиски транспортали като този сред разкопките на Рейндик Ко бяха отправни точки за всеки, който имаше достатъчно смелост и предприемчивост за откриване на нови планети. За авантюрист като него.
Дейвлин нагласи раницата на гърба си. Беше облечен в стандартен изследователски костюм от здрава материя, подходяща за всякакви температури. Дори когато се прехвърляше в съвсем необитавани светове, Лотце не си позволяваше никакви ярки цветове, никакви бижута и изобщо нищо, с което би привлякъл вниманието.
— Параметрите на мисията ми позволяват неограничена свобода при съблюдаване на програмата.
Предвид дългото си служебно досие — без да става дума за обстоятелството, че тъкмо той и Рлинда Кет бяха открили транспорталната мрежа и бяха съобщили на Ханзата за нея — той не обичаше да се съобразява с ничии правила и програми.
Въпреки че насекомоподобните кликиси отдавна бяха изчезнали от Спиралния ръкав, те бяха оставили след себе си огромна мрежа от мистериозни развалини. След като извънземните дишаха същия въздух и имаха сходни биологически нужди с тези на хората, Ханзата гледаше на тези годни за обитаване планети като на потенциални превъзходни обекти за колонизиране — частична компенсация на фона на опустошителната война с хидрогите.