— Именно затова трябва да окажем съпротива.
Точно в този момент Ихи Окая изглеждаше много остаряла.
— Не можем да окажем съпротива, ако не се измъкнем, за да оцелеем. Погледни с каква бойна група ни връхлитат зевесетата. Ще трябва да се съпротивляваме по наш си начин, но чак след като се измъкнем.
Старицата най-после склони, събра само някои от най-скъпоценните си принадлежности и последва Ческа по коридорите. Всички на Рандеву бяха упражнявали действията по евакуация при тревога стотици пъти и сега скитниците бързаха сравнително организирано към безбройните площадки за излитане. Всеки клан разполагаше със семеен пътнически или товарен кораб и тайни убежища далече от Рандеву.
Корабите излитаха един след друг, като открито не зачитаха заповедите на адмирала. Някои от пилотите използваха уменията си, за да се промъкнат през рискованото директно трасе между скалните отломки и бойните кораби. Въпреки че не прибягваха до нападателни действия и не представляваха никаква заплаха за флота на ЗВС, няколко скитнически кораба бяха унищожени. Ческа възприемаше всяка експлозия, последвана от разлетели се във всички посоки пламтящи отломки, като мъчителна лична загуба. Жертви и загуби от действия във война, която скитниците изобщо не бяха обявявали.
Никой нямаше желание да бъде заловен. Скитниците не знаеха нищо за пленените на Ураганово депо затворници. Не беше изключено да ги държат на някоя наказателна планета или да ги принуждават да работят като роби в ханзейската промишленост. Преди това сигурно ги бяха разпитвали, бяха ги принуждавали да разкрият координатите на Рандеву. Никой не знаеше на какво е способен председателят Венцеслас.
Гувернантското компи УР, което отговаряше за обучението на децата на скитниците, беше активирало защитната си програма при извънредна ситуация и бе настанило учениците си в евакуационния кораб. Но той беше предназначен за транспортиране на персонала и се придвижваше само на ниска скорост. Ческа беше сигурна, че няма да успеят да се измъкнат, и след като видя, че ЗВС обстрелват излитащите кораби, взе най-трудното решение.
— УР, трябва да опазиш децата и да се предадете.
— Мога да се опитам да се промъкна покрай ЗВС — отговори гувернантското компи, но Ческа тръсна глава.
— Няма да изложа децата на опасност. Бъди им защитник. Заведи ги при зевесетата и опази живота им. Разчитам на теб да направиш необходимото, за да не се отнасят зле с тях.
— Не разполагам нито със силата, нито с програмирането на бойно компи, но зевесетата ще съжаляват, ако се опитат да оскърбят питомците ми.
— Добро решение, УР. Отведи ги оттук. Ще се опитаме да направим всичко по силите си, за да уредим тази бъркотия. Зевесетата все още не са ни победили.
Ческа и старицата припряно тръгнаха да се погрижат за спасението си. Взривове разтърсиха централния астероид и от зейналите по стените и тавана пукнатини се посипа прах. Примигваха светлини и бучаха сирени. Скитниците знаеха какво трябва да направят.
Рандеву беше обречен.
Ческа спря в контролния център — скитническите администратори тръгнаха от пулт на пулт, активираха аварийните програми и разпращаха корабите. От много години съобразителните скитници бяха инсталирали предохранителни автоматизирани системи и персонални компита точно за подобна ситуация. Местоположенията на всички скитнически колонии трябваше да бъдат запазени в абсолютна тайна и клановете не можеха да си позволят изтичането на съдбоносно важна информация.
— Точно така! — Ческа извиси глас над оглушителната врява в контролния център. — Трийте всичко. Активирайте каскадното изтриване. Ако зевесетата се опитат да претършуват всичко тук, нека открият само ненужни боклуци. По всяка вероятност вече никога няма да се върнем на Рандеву.
Бившата говорителка стисна ръката й, но не каза нищо. Изглеждаше така, сякаш са й нанесли ужасен удар.
Механиците и администраторите не чакаха повече. Заподвикваха си и започнаха да изключват системите една след друга. От контролните пултове заизскачаха искри, екраните потъмняваха.
— Евакуацията почти приключи, говорителко Перони — докладва един от техниците.
— Няма да приключи, докато не се измъкнете всички до един оттук — отговори тя и грабна Ихи Окая за ръката. — Ние трогваме.
Последните неколцина останали на Рандеву се втурнаха към товарните площадки и се качиха на все още неизлетелите кораби. Ческа набута Ихи Окая в малкия бърз дипломатически кораб, който беше на разположение на говорителката, и каза глухо: