— Според собствената ти преценка, ГУ, налице ли са очевидни опасности, които да ми попречат веднага да проникна в останките?
— Не, Кото Окая.
Той надяна шлема и щракна закопчалката.
— Тръгвам.
Понесе се в микрогравитационното пространство; усещаше лек световъртеж. Каза на глас първата хрумнала му подходяща фраза:
— Ето, че влизам уверено там, където никой не е влизал досега.
Ботушът му докосна прозрачния под на изоставения кораб, но подметката не залепна върху диамантената повърхност. Обикновено намагнитизираните скитнически костюми се закрепяха върху площадките, но тук нямаше и следа от железни съединения. Благодарение на огромния си опит обаче Кото се чувстваше отлично в безтегловното пространство.
В гласа на ГУ прозвуча необичайна възбуда:
— Моля те, ела тук, Кото Окая. Открих нещо, което ще ти е интересно.
Кото забърза напред, като от време на време включваше газовия тласкач. Оглеждаше овалните преградни стени, геометричните изпъкналости, осеяни сякаш със скъпоценни камъни, многоцветните вериги. Дълбоко във вътрешността застаналото с гръб към инженера компи се беше вторачило в някаква локвичка, напомняща разсипан живак. Имаше неопределена форма — къс желиран метал, загубил физическите си качества.
Кото се задъха, осъзнал какво вижда, тъй като си припомни изображенията на пристигналия в Двореца на шепота на Земята течнокристален посланик, който беше убил крал Фредерик.
— Това е хидрог, ГУ! Истински мъртъв извънземен.
— Не съм компетентен да направя подобно предположение, Кото Окая, но преценката ти е основателна.
Кото не знаеше каква информация биха могли да извлекат за хидрога скитническите биолози от безформената локва, но това беше фундаментално откритие.
— Добра работа, ГУ.
— Благодаря, Кото Окая. Но аз те повиках, за да привлека вниманието ти към това.
Компито посочи страничната стена, върху която се виждаше абсолютно плоско трапецовидно очертание, заобиколено от странни символи.
— Сравних го с вътрешните ми записи — продължи компито — от последните съобщения на Ханзата относно тяхната колонизаторска инициатива. Технологията и външният вид забележително напомнят кликиските транспортали.
Скитническият инженер се вторачи в трапецовидното очертание.
— Хидрогите да използват кликиски врати? Това е… невъзможно.
— Приемам експертната ти преценка. Просто направих сравнение.
Кото се смути.
— О, аз не те опровергавам, ГУ. Всъщност може и да си прав. Аз също проучих някои от тези съобщения. Но поради каква причина биха използвали идентична технология кликисите и дрогите? Каква би могла да е връзката?
— Не мога да преценя, Кото Окая — отговори ГУ.
— Не те питам. Размишлявам на глас.
— Да престана ли да те слушам от учтивост?
— Не ме обърквай точно в този момент… зает съм.
Кото пристъпи, за да огледа транспорталното подобие. Вратата на хидрогите не беше абсолютно трапецовидна, каквито беше виждал в достъпните изображения на кликиски развалини. Страните не бяха симетрични и координатните символи бяха съвсем различни, изписани на език, който нямаше никаква връзка с йероглифите в постройките на насекомоподобните извънземни. И все пак сходствата във външното оформление бяха поразяващи.
За съжаление Кото не разполагаше с подробна информация за функционирането на извънземните транспортални проходи. Ако времената не бяха толкова напрегнати поради обтегнатите отношения между скитниците и Голямата гъска, би предложил на ханзейските учени обмяна на данни. Макар самият той да не беше посещавал нито един от кликиските археологически обекти, като инженер беше впечатлен от невероятните открития и ги беше проучил внимателно.
Даваше си сметка, че земните изследователи много биха искали да имат на разположение този невредим изоставен кораб, а сега имаше още повече причини за това. Независимо че разполагаха с намерените сред терокските гори разтрошени отломки, дори най-добрите ханзейски инженери биха измъкнали съвсем нищожна информация от обгорените останки.
Докато този изоставен кораб беше истинска съкровищница. И той разполагаше изцяло с нея.
Трябваше да започне от самото начало, но беше в състояние да се справи.
120.
Крал Питър
На Питър му бяха достатъчни само няколко секунди, за да се увери, че принц Даниъл наистина е противно момче.
ОХ му даде карта, с помощта на която прекоси подземните тунели и зали към тайния апартамент, в който държаха младия мъж под луксозен домашен арест, отвори и се облегна небрежно на рамката на вратата.