ДД въртеше оптическите си сензори и оглеждаше какво става долу.
Ослепителна бяла ивица разцепи въздушната шир — като широко зейнала вертикална уста. Гигантските градове-сфери на хидрогите се заизмъкваха през огромната паст на транскоридора. Зейна нов коридор и втора група фасетъчни сфери се оттегли в безопасност.
Черните роботи увеличиха скоростта на кораба и той се понесе през брулените от яростни ветрове плътни облаци. Летяха право напред, без да се съобразяват с всевъзможните причудливи форми на живот, които се носеха сред призрачните обитаеми зони и устойчивите пластове на атмосферата на Пторо.
Дълбоко в ниското, където допреди мигове бяха струпани множество градове-сфери, избухна ослепително ново слънце. Системата на кликиския факел беше запокитила неутронната звезда право в ядрото на газовия гигант.
Градовете-сфери на хидрогите вече бяха отлетели през транскоридорите и пространствените проходи се затръшнаха. Останаха единствено защитните бойни кълба, за да отвърнат на удара на хората.
ДД нагласи сензорите си. Роботите се измъкваха от Пторо с такава огромна скорост, че корпусът на космическия им кораб, който можеше да издържа на най-невероятни удари и сътресения, трептеше и тракаше, сякаш всеки момент щеше да се разпадне.
И в този момент цялата планета избухна в изпепеляващ пламък.
15.
Тасия Тамблин
Бойните кълба изскачаха от облаците на Пторо едно подир друго. Щом неутронната звезда взриви газовия гигант, от облаците изригнаха снопове светкавици, възпламенени от взривната вълна на новороденото слънце.
— Виж ти! — възкликна Тасия. — Нещо май не им се хареса подаръчето.
— Не могат да ни го върнат. Не им остава друго, освен да се измъкнат.
Ели Рамирес се изкикоти, но напрегнатата й поза подсказваше, че е притеснена.
Младши лейтенант Терен ахна, когато забеляза на екрана връхлитащите срещу тях осеяни с шипове сфери.
— Май не се измъкват, командващ. Насочват се право към нас.
— Обикновено избягвам да предполагам как разсъждават дрогите — отвърна Тасия. — Но точно сега съм почти сигурна, че са вбесени.
Сержант Зизу не отделяше поглед от оръжейните контролни уреди.
— Дълбочинните ни шамандури вероятно са унищожени от взривната вълна. Огненият фронт се издига нагоре.
Няколко манти на ЗВС заеха позиция срещу вражеските сфери. Въоръжението им включваше фрактурни пулсатори — заряди, предназначени да раздробяват дебела диамантена облицовка — и въглеродни разрушители, които разпадаха въглеродните спойки на кристалните структури.
— Бойни станции! — изкомандва Тасия по корабната комуникационна система.
Сержант Зизу огледа тактическите данни.
— Разрушителите и фраковете са в метателните тръби. В готовност.
— Ескортиращите крайцери — разпръснете се и се пригответе за покриваща стрелба! — заповяда Тасия.
От бойните кълба затрещяха синкави светкавици. Смъртоносните снаряди се понесоха срещу корабите на ЗВС — разцепваха дебелите плочи на корпусите им и пробиваха херметичните облицовки. Мантите се завъртяха и прикриваха поразените си сектори от по-нататъшен обстрел. Новата подсилена броня ги предпазваше от разрушаване при първо попадение.
Тасия сграбчи дръжките на командния стол и викна:
— Огън! Не спирайте огъня, докато се прегрупирате и оттегляте. Трябва веднага да се измъкнем — нека кликиският факел си свърши работата!
Бойните кораби изстреляха цял ураган от язерни взривове и детонатори. Хидрогите отговориха с още по-голяма ярост. Екипажът на мостика на Тасия се развика ужасено, когато три сфери на дрогите съсредоточиха огъня си върху една-единствена ескортираща манта — обстреляха я безмилостно и буквално я пръснаха на парчета.
Докато корабите на ЗВС се изтегляха от разпадащия се газов гигант, експлодира втора манта. Прииждаха все повече и повече хидроги — обкръжаваха корабите на ЗВС и блокираха пътя им за оттегляне. Единствената искрица на задоволство за Тасия беше онази, която бе започнала да се разискря в пламъците на Пторо под нея. Беше й дошло до гуша от проклетите извънземни.
— Хайде, стига сме се бавили — време е да се махаме.
— Бойните кълба са по петите ни, командващ!
И изведнъж покрай крайцера на Тасия прелетя огнена ивица, голяма като бойна сфера пламтяща топка, която се понесе към умиращата планета. Последва я втора, трета, после още десетина.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна Рамирес. — Метеори?
Тасия знаеше. В пространството около тях се носеха нажежени до бяло елипсоиди — сякаш струпали се около мъждукащо пламъче молци.