Според инженерните и сеизмичните проучвания, земята под Марата Прайм беше прорязана от водни пластове и термални течения. За радост на илдирийските туристи, в самия град бликаха топли извори. С падането на температурите след залязването на слънцето термалните изпарения, които през горещия дневен сезон се издигаха незабележими във въздуха, изведнъж се превръщаха в бълващи влажна топлина гейзери. За няколко седмици парата замръзваше, образуваше ледени качулки над гейзерите и те стихваха до възраждането си с настъпването на поредния изгрев.
Вао’сх и Илюр’л останаха в безопасна близост до прожекторите на транспортьора, а Антон се отдалечи безстрашно сред сенките, за да огледа по-добре перленобелите мъгли:
— Винаги са ме впечатлявали природните чудеса, но преходни явления като това са още по-… забележителни.
— Нима едно повехнало цвете е по-красиво от нерушима статуя на нашия маг-император? — възрази Илюр’л.
— По свой собствен начин, но… да. Съзнанието, че много скоро ще изгубиш нещо, те кара да го цениш, преди да е загинало.
— Паметителят Антон има основание — добави Вао’сх.
В гласа на философа-свещеник се долови смущение.
— Тизмът е красив, защото никога не се променя и устоява на всичко. Чрез своето съвършено постоянство той вдъхновява вярата. Макар че аз също се възхищавам на естествената уникалност на тези образувания, не мога да ги сравня със съвършенството на Извора на светлината тъкмо заради тяхната скоропреходност.
— Човеците вярват, че не съществува един-единствен начин за тълкуването на една история — обясни Вао’сх.
Антон се усмихна.
— Подобни научни спорове осигуриха на много мои… езотерични колеги от университета кариера и служби за цял живот, както и на поколения техни предшественици преди това.
Дискусията, изглежда, разтревожи Илюр’л.
— Когато аз тълкувам тизма, паметителю Антон, не искам други категории илдирийци да правят свои собствени заключения. Прекаленото дискутиране поражда въпроси, а не отговори. Когато стигна до отговор, проблемът е разрешен.
След като огледа оръдията само за няколко мига, философът-свещеник се обърна и се качи в транспортьора.
— Ако вече сте готови, бих искал да тръгнем веднага.
Антон подкара към блещукащите куполи на Марата Прайм и се опита да предразположи раздразнения философ.
— Тъй като всички илдирийци са свързани с тизма, вероятно можеш да даваш абсолютни отговори. Но когато разказвам някоя от древните ни легенди, това е… просто една история.
Върху разтревоженото лице на Вао’сх затрептяха десетки багри.
— Паметителю Антон, нищо не е просто една история.
17.
Магът-император
Джора’х седеше в личната си зала за съзерцание и гледаше кървавочервените гладки кристални стени. Седмина мъника настървено сресваха златистата му коса, изпъваха потрепващите кичури и ги мажеха с масло, за да ги сплетат на плитка. Плитката все още беше само скромен кичур, достигащ до раменете му, но с годините щеше да се удебели и да порасне като въже, каквато беше на предишния маг-император.
Огромният му баща никога не напускаше какавидения трон, но Джора’х имаше усещането, че в него е като в клетка, която го изолира и ограничава възможността му да ръководи своя народ. Традицията изискваше да издава декретите си и да управлява, без никога да докосва пода с крак, но това ограничение му се струваше нелепо за един вожд.
Като престолонаследник винаги беше осъзнавал, че такава е съдбата му. За съжаление не беше оценявал свободата и възможностите си, не беше забелязвал живота, докато не беше станало прекалено късно.
В момента в цялата администрация и в Слънчевия флот протичаха промените, свързани с прехвърлянето на властта. Джора’х трябваше да назначава синовете си на новите им постове, да издава укази и прокламации, да убеди илдирийците, че връзката му с Извора на светлината е истинна и че тизмът му е непоколебим.
Как би могъл да отиде на Добро при Нира, за да я освободи заедно с останалите човешки пленници, след като беше затрупан с толкова много неотложни проблеми и задължения? Надяваше се, че съвсем скоро ще му се удаде възможност да отлети за Добро… при Нира. Беше го чакала толкова години… и сигурно си мислеше, че я е изоставил…
Но над всичко трябваше да е маг-император.
Синът му Тор’х изблъска телохранителите пред вратата и нахлу въпреки заповедта на Джора’х децата му да го изчакат отвън.
— Татко, твоите нови губернатори се събраха и те очакват.
Джора’х погледна престолонаследника и овладя недоволството си. Не му убягна лъскавият блясък в сапфирените очи на младия мъж. В тизмените възприятия на мага-император Тор’х се мержелееше като мътно петно без ясни контури.