На кандидат-губернаторите им предстоеше да изучат конкретните нужди и особености на всяко отломъчно селище. Посредством тизма Джора’х усещаше предаността на синовете си и знаеше, че осъзнават отговорността си. Въпреки че внезапната смърт на мага-император Сайрок’х бе разтърсила до основи цялата Илдирийската империя, тя щеше да съхрани могъществото си както винаги досега. След като синовете на Джора’х стигнеха на определените за тях светове, всичко щеше да си дойде на мястото.
И тогава той можеше да отиде при Нира.
Скоро след като Джора’х отпрати Тор’х, Даро’х и Пери’х, до слуха му достигна шумотевица от някакво вълнение в коридора отвън. Стреснати от критиката на Язра’х преди малко, телохранителите бяха блокирали вратата и ръмжаха застрашително срещу пристигналия.
— Нося важни новини! — чу се глас отвън.
Джора’х усети през тизма, че е медицински служител, и разбра, че настоятелността му не е безпричинна.
— Пуснете го да влезе.
Лекарят влетя през вратата и викна задъхано:
— Господарю, нося новини за губернатора на Хирилка!
Размахваше възбудено ръце.
— След като прекара толкова дълго в подтизмен сън, вашият брат Руса’х най-после се събуди!
18.
Ярод
За Ярод най-подходящият момент да приключи службата си в Земните въоръжени сили щеше да е, когато флотът на ЗВС се завърнеше триумфално от Пторо. А и не можеше да открие никаква причина да остане, която да е по-важна от причината да си тръгне.
Да, хидрогите продължаваха да нападат безразборно колонии на хора и илдирийци, но вече беше пределно ясно, че обитателите на ядрата се насочват срещу световната гора. Може би имаше логика в това да продължи да сътрудничи на земните военни в битката срещу врага. Но само как го призоваваха боледуващите дървета при всяко негово докосване до фиданката му!
Ярод никога не беше изпитвал желание да служи на земните военни и беше склонил с огромна неохота, без нито за миг да се възприема като истински войник на ЗВС. За разлика от словоохотливия си авантюристично настроен приятел Колкер, той не изпитваше никаква потребност да познава други планети, освен Терок. В недрата на световната гора имаше предостатъчно изумителни неща, за да му стигнат за цял живот.
Племенницата му Сарейн, която беше терокски посланик на Земята, ги беше помолила да предоставят сътрудничеството си във войната срещу хидрогите и дърветата бяха дали съгласието си. Заедно с още осемнайсет зелени жреци Ярод напусна Терок. Пратиха ги на кораби, пръснати на огромни разстояния из космическите полесражения.
Ярод вече не можеше да се прави, че не чува призивите на ранените дървета. Чрез телевръзката беше преживял целия ужас, усилията и болката и вече непрекъснато го преследваха кошмари. Отдавна трябваше да е на Терок, за да използва силите си да помага, вместо да се носи насам-натам в тези глупави кораби. Може би щеше да загине като много други, но поне щеше да е там.
Стисна юмруци, връхлетян от спомените за пламъците, ледените вълни и агонията. Никой не предполагаше, че хидрогите ще нападнат Терок. Намираше се на мостика на един крайцер от ЗВС в очакване на нови разпореждания, когато го застигнаха разтърсващите вопли на световната гора. През очите на хиляди дървета видя смъртта на своя племенник Рейналд и на безброй други. Болката беше непоносима.
Сега вече беше твърде късно да се включи в битката, но не беше късно да разчиства разрушенията, да гради, да се грижи за новите филизи… и да се опълчи срещу евентуална нова беда.
По телевръзката беше обсъждал всичко това с други зелени жреци и най-вече с Колкер, който в момента се намираше на далечната небесна мина на Кронха 3. Двамата с Колкер бяха стари приятели и бяха приели жречеството в един и същи ден. „На Пторо нанесохте съкрушителен отмъстителен удар — предаде му Колкер по телевръзката. — Това беше твоята битка с хидрогите и ти постигна повече от всички нас“.
Макар че беше най-обикновен свързочник, който препредаваше заповедите на командир Тасия, Ярод беше споделил всеки миг с Колкер, Росия и всички останали зелени жреци. Беше видял зейналата между пространствена дупка да се отваря като беззъба паст, за да погълне рухналата звезда и да я изпрати на Пторо.
Да, беше наказал враговете на гората, но това не беше достатъчно и не това искаше сърцето му.
Чрез мрежата на зелените жреци съобщенията за победата на Пторо вече бяха кръстосали целия Спирален ръкав. Сега, когато флотът се носеше с пълна скорост към Земята, Ярод се беше усамотил в каютата си. Нямаше желание да разговаря с Росия или с някой от офицерите на ЗВС. Беше взел решението си. Нямаше друг избор, освен да се оттегли и да изостави ангажиментите си към военните.