Хидрогите най-после научават местоположението на световната гора и огромна флотилия бойни кълба пристига над Терок и се заема с опустошаването му. Предвождани от Рейналд, терокците се опитват да отблъснат хидрогите. Майка Алекса и отец Идрис евакуират поданиците си в долните етажи на гората, но това не помага. Могъщите дървета отвръщат на удара и успяват да свалят някои от вражеските бойни кълба, но скоро отстъпват. Неочаквано връхлитат фероуите, пристигнали на помощ на гората в битката й с хидрогите. В титаничното сражение са унищожени много хидроги и фероуи, а огромни части от гората са изпепелени. Един млад зелен жрец спасява заклещената на върха на едно пламнало дърво Сели, най-малката сестра на Рейналд. Фероуите успяват да отблъснат хидрогите.
Компито ЕА на Тасия се връща от тайната си мисия и Базил се опитва да го разпита, но автоматичната защитна система на ЕА изтрива паметта му. Подозрителният Базил нарежда ЕА да бъде изследвано. Тасия, която продължава да смята, че компито й не се е върнало, отива да огледа мястото на първия експеримент с кликиския факел и с изненада открива вкопчилите се в свирепа битка над изгарящата звезда хидроги и фероуи. Накрая хидрогите анихилират слънцето и унищожават фероуите…
Базил получава добри новини — Дейвлин и Рлинда му докладват за новата кликиска транспортална система, която са открили на Рейндик Ко. Пространствените проходи не изискват никакво екти. Базил се възползва от предоставената му възможност и обявява нова колонизаторска програма за изпращане на хора през транспорталите в изоставените кликиски светове и за изграждане на нова система, независима от недостига на екти.
На Илдира Джора’х се възкачва на трона като новия маг-император и се подлага на церемониален кастрационен обред, който му предоставя достъп до всички духовни нишки на тизма и до пълната истина. Така мигновено узнава за ужасяващите заговори на своите предци и въпреки че не знае как ще издържи, е принуден да се заеме с отблъскващите си задължения. Докато губернаторът Удру’х участва в церемониите по възкачването на Джора’х, Нира успява да се измъкне от разплодителните бараки на Добро и да се срещне с дъщеря си Осира’х, с която са в духовна връзка. При кратката им среща Нира й разбулва по телепатичен път миналото си и всичко, което знае за ужасяващите събития на Добро. Осира’х е зашеметена от полученото знание. Пазачите на Удру’х отмъкват Нира и я пребиват.
Изтръпнали от страх за живота си заради пъклените машинации на Базил, крал Питър и кралица Естара гледат осеяното със звезди нощно небе — знаят, че там някъде битката между хидрогите и фероуите продължава и че слънцата гаснат едно след друго…
1.
Сели
Почернели от пламъците, оцелелите световни дървета на Терок се извисяваха все така невъзмутими след връхлетелия ги кошмар. Клоните се издигаха като ръце на скелети, сякаш за да отблъснат надвисналата от небесата заплаха. Изпепелената кора се лющеше като струпеи на прокажен. Много дървета бяха ранени смъртоносно, а самата гора се беше превърнала в купища от мъртви клони и полурухнали дървета.
Сели, най-малката дъщеря на майка Алекса и отец Идрис, не можеше да понесе мъчителната гледка на разрухата. От премигващите й огромни кафяви очи се стичаха сълзи. Слабичката осемнайсетгодишна девойка имаше фигура на момче, а лицето й с цвят на шоколад беше изпъстрено със светли лунички. Подстригваше късата си кестенява коса веднага щом започнеше да се навира в очите й. Имаше чипо носле и обикновено се усмихваше лъчезарно, но напоследък нямаше много поводи за това.
След като хидрогите бяха отблъснати, всички останали сили на световната гора, херкулесовските усилия на терокците и закъснялата подкрепа на спасителния отряд на Земните въоръжени сили бяха впрегнати, за да ограничат бушуващите пожари.
Въпреки това на много места пожарите продължаваха да вилнеят и пушеците се издигаха към синьото небе като изрисувани от окървавени пръсти петна. Зелените жреци и много терокци се събираха редовно, за да подновят безкрайните си усилия по възстановяването.
Сели всеки ден се присъединяваше към тях. Миризмата на изгоряла шума я давеше и тя беше сигурна, че до края на живота си няма да може да понася вонята на опечено месо и изгоряло дърво.
Когато видя какво е станало от гъбения риф — огромното гъбовидно образувание, разраствало се в продължение на векове, зина от изумление. Колосалното дърво беше обгоряло, а гъбеният риф беше полуразрушен и издълбаните в него помещения бяха станали необитаеми.