Според нея крал Шарл беше твърде слаб и дългонос, за да бъде красив. Очите му бяха като малки черни мъниста, а тънките му вежди изглеждаха едва ли не като оскубани. Беше се надявала да види мъж с чар и устрем или поне да носи някакъв вид корона. Вместо това кралят нервно ровеше из храната си, която очевидно не му харесваше, и едва повдигаше крайчеца на устните си, когато се мъчеше да се усмихне.
Баща ѝ запълваше паузите с истории и спомени от двора, поддържайки поток от безсмислени брътвежи, които я караха да изпитва неудобство заради него. Единственото раздвижване настъпи, когато баща ѝ размаха ръце и събори чашата с вино, но прислугата дойде бързо и изчисти веднага следите. Маргарет ясно виждаше отегчението на краля, макар че лорд Рене не го забелязваше. Тя боцваше по хапка от всяко ястие и се чудеше колко ли струва всичко това. Салонът бе осветен от скъпи нови свещи, каквито обикновено купуваха само за Коледа. Предполагаше, че разходите по това ще им излязат през носа през идните месеци, след като кралят си тръгне. Помъчи се да се наслаждава на всичко, но като гледаше как длъгнестата глава на баща ѝ се клати от смях, само се ядосваше. Тя пийваше от сайдера и се надяваше, че ще забележат неодобрението и може би дори ще се засрамят. Приятна мисъл — че ще вдигнат поглед и ще видят строгото момиче, после отрупаните с храна чинии, които едва ще докоснат, преди да поднесат следващото ястие. Тя знаеше, че кралят се е срещал с Жана от Арк и копнееше да го разпита за нея.
Седнала до краля, леля ѝ Мари слушаше Рене с неодобрително изражение, точно както и Маргарет. Отново и отново погледът ѝ се връщаше върху шията на майка ѝ, където нямаше никакви скъпоценности. Едно нещо, което Рене не беше успял да заеме за тази вечеря. Всичките бижута на майка ѝ бяха отишли, за да финансират неговите провалили се военни походи. Като съпруга на краля Мари носеше прекрасен комплект от рубини, които падаха точно във вдлъбнатината на гърдите ѝ. Маргарет се мъчеше да не зяпа, но пък нали това бе предназначението им, да привличат вниманието? Мислеше си, че една омъжена жена не би желала мъжете да се втренчват в гърдите ѝ по такъв начин, но очевидно не беше така. Мари и Рене бяха израснали в Сомюр и Маргарет видя как преценяващият ѝ поглед скача от голите уши и шия на майка ѝ към огромните гоблени, закачени по стените. Зачуди се дали тя ще разпознае някои от тях. Както слугите, те бяха взети назаем или пък под наем само за няколко дни. Почти можеше да чуе как мислите на леля ѝ щракат като малко сметало. Майка ѝ винаги бе твърдяла, че Мари е коравосърдечна, но пък с това си беше спечелила един крал и целия лукс, съпровождащ живота му.
Не за първи път тя си задаваше въпроса какво може да е довело крал Шарл в замъка Сомюр. Знаеше, че по време на вечерята няма да има сериозен разговор, дори може би не преди кралят да си е починал и отишъл на лов на следния ден. Маргарет реши да посети балкона над горния салон, след като ѝ позволят да иде да си легне. Баща ѝ водеше там почетните гости, за да се насладят на голямото огнище и на селекция от най-добрите му вина. При тази мисъл се приведе към Йоланда точно когато палавата ѝ сестра се мъчеше да я ощипе по голата ръка.
— Ако сториш това, ще ти извия ухото и ще те принудя да пищиш, Йоланда — измърмори тя.
Сестра ѝ рязко издърпа ръката си изпод масата. На петнайсет години, Йоланда беше може би най-близката ѝ дружка, макар че напоследък си придаваше важност и се правеше на изискана млада жена, като надуто поясняваше на Маргарет, че детските игри вече не я интересуват. Беше ѝ подарила дори красива изрисувана кукла, като съсипа удоволствието от подаръка с пренебрежителния коментар, че не ѝ трябват вече бебешки играчки.
— После, след празненството, ще ме придружиш ли по задните стълби да идем да слушаме от балкона до Стаята на враните?
Йоланда се замисли и леко наклони глава, докато претегляше вълнуващото ново усещане на възрастна срещу желанието да види как кралят разговаря с баща им насаме.
— Може би за съвсем малко. Знам, че ти става страшно в тъмното.
— Това важи за теб, Йоланда, и го знаеш прекрасно. Не се страхувам от паяци, дори и от големите. Тогава ще дойдеш, тъй ли?
Тя усети върху себе си неодобрителния поглед на майка си и се захвана с нарязаните върху подложка от лед плодове. Фините резени бяха леко замръзнали и изумително вкусни. Трудно можеше да си спомни вечеря, която да е завършила с такива деликатеси.
— Ще дойда — прошепна Йоланда.
Маргарет хвана ръката на сестра си, добре знаеше, че не бива да предизвиква гнева на майка си с повече разговори. Баща ѝ разказваше някаква досадна история за един от фермерите си арендатори и кралят се позасмя, изпращайки вълна от смях надолу по масата. Вечерята със сигурност беше успешна, но Маргарет знаеше, че той не е дошъл в Сомюр заради виното и храната. С приведена глава тя хвърли поглед по масата и се загледа в краля на Франция. Изглеждаше ѝ толкова обикновен, но Джон, Николас и Луи бяха очевидно потресени от него и забравяха за храната си дори при най-беглия коментар, излязъл от кралските му устни. Маргарет се усмихна вътрешно, като знаеше, че на другата сутрин ще ги подиграва за това. Така щеше да им го върне, че я преследваха като малко лисиче.