— Разбира се, вашата дъщеря ще стане английска кралица, ако аз се съглася на това. Да се надявам, че е изградена личност.
— Ваше Величество, тя е самият образ на скромното благородство. Само би подсилило позицията Ви, ако имате един лоялен член на моето семейство в английския двор.
— Да… има го и това — съгласи се Шарл, — но е близо до кръвосмешение, Рене, не е ли така? Крал Хенри вече веднъж е мой племенник. Твоите дъщери също са мои племенници. Ще трябва да моля папата за специално разрешение — а и това си има цена, поне ако искаме да го имаме през следващите десет години.
Рене се усмихна на постигнатия напредък. Той знаеше, че англичаните ще изпратят молба до Рим за разрешението, ако той го поиска. Наясно бе също, че кралят му се пазареше за десятък в замяна на своето съгласие. Фактът, че съкровищниците на Сомюр бяха пълни с празни чували и паяци, изобщо не го притесняваше. Можеше да заеме още — от евреите.
— Господарю, за мен ще бъде чест да посрещна тези разходи, разбира се. Чувствам, че сме много близко до решение.
Шарл бавно сведе глава, а устата му се движеше, сякаш беше открил останала в задните си зъби храна.
— Много добре, ти ще ме водиш в това, Рене. Ще станеш пак господар на Анжу и Мен. Надявам се, че ще бъдеш благодарен по подходящ начин.
Рене коленичи, като грабна ръката на краля и я докосна до устните си.
— Ваш съм, Ваше Величество. Можете да разчитате на мен за всяка задача, дори ако трябва да пролея собствената си кръв.
Високо над главите им Маргарет се обърна към сестра си с широко ококорени очи. Йоланда я зяпаше с отворена уста. Маргарет протегна ръка и внимателно я затвори.
— Аз вече съм обещана — прошепна Йоланда, — татко надали ще развали годежа ми.
В безмълвен синхрон те припълзяха назад от светлината и Маргарет се смръщваше всеки път, когато дъските проплакваха под тях. Далеч от балкона, двете сестри застанаха в тъмнината. Йоланда трепереше от вълнение, сграбчи ръката на сестра си, като едва не скачаше на едно място, все едно искаше да затанцува.
— Ще се омъжиш за крал, Маргарет. За теб говорят.
— Английски крал — колебливо отвърна Маргарет. Винаги бе знаела, че съпругът ѝ ще бъде избран от други, но все предполагаше, че майка ѝ ще вземе решението, или че поне ще участва в него. Погледна с раздразнение към Йоланда, която подскачаше като червеношийка в сенките.
— Спазариха ме като дойна крава, Йоланда. Ти ги чу. Това… минава всички граници.
Сестра ѝ я привлече още по-назад, в друга стая, която бе дори по-тъмна без разпръснатата светлина от балкона. Тя прегърна сестра си на бледата лунна светлина.
— Ще бъдеш кралица, Маргарет. Това е важното. Техният Хенри поне е млад. Не си ли развълнувана? Когато пораснем, ще трябва да ти се кланям, щом те видя. Братята ни също ще трябва да ти се кланят.
По лицето на Маргарет бавно се разля усмивка; представи си как брат ѝ Джон е принуден да признае по-високия ѝ ранг. Приятна картинка беше.
— Бих могла да накарам някой от английските ми пазачи да го натъпче в казан може би — закикоти се тя.
— Да, би могла и никой няма да те спре, защото ще бъдеш кралица.
Част от невинното удоволствие на Йоланда се предаде и на нея и двете момичета се хванаха за ръце в тъмното.
Град Анжер беше красив вечер. Макар да беше столица на Анжу и по тази причина под английска власт населението рядко срещаше чуждестранните потисници извън съдилищата и данъчните власти. Рубен Мозел бе поканил мнозина от английските търговци в къщата си на реката, както правеше всяка година. Дори само заради търговията празненството винаги се изплащаше и той го смяташе за добра инвестиция.
В сравнение с французите и англичаните той се обличаше много просто, в тъмни цветове. Отдавна бе придобил навика да не показва богатството си чрез дрехите. Нямаше значение, че би могъл да купи и да продаде мнозина от мъжете в помещението или че една трета от тях му дължаха по цяло състояние в злато, земи или запори върху търговията им. В банката си или извън нея той беше образец за скромност.
Забеляза, че съпругата му разговаря с лорд Йорк, за да се почувства добре в дома им. Сара беше цяло съкровище, много по-лесно от него общуваше с грубите английски нашественици. Като цяло Рубен предпочиташе французите, чиято изисканост бе по-подходяща за нюансите в бизнеса. Но Йорк командваше английските войници в Нормандия и бе поканен по повелите на етикета. Този мъж контролираше договори за огромни суми само и само да нахрани войниците си. Рубен въздъхна, репетирайки английския си, и тръгна през тълпата към тях.
— Милорд Йорк — рече той усмихнат. — Виждам, че сте се запознали с жена ми. За нас е чест да ни гостувате. — Благородникът се обърна, за да види кой говори, и Рубен се насили да се усмихне под поглед, изпълнен с неприязън. Моментът сякаш се проточи безкрайно, после Йорк склони глава в поздрав и магията се разпръсна.