Много малко неоспорими факти се знаят за Кейд. Може да е бил ирландец или англичанин, а Джон или Джак Кейд почти сигурно не е било истинското му име. По онова време „Джак“ обикновено се използвало в случаите, когато името на сина съвпадало с това на бащата. Когато Кейд ударил с меча си по Лондонския камък на Канън Стрийт, той се назовал Мортимър и използвал или това име, или пък Джон Амъндол. Неговите хора наистина щурмували Лондонската кула, преодолели външната ѝ защита, като не успели единствено да проникнат в централната Бяла кула. В полуофициално съдебно заседание в Градския съвет Кейд и мъжете му екзекутирали кралския ковчежник, лорд Сей, както и зет му, Уилям Кроумър. Истина е, че Кейд набучил на кол главата на кентския шериф. И все пак това било повече от поредния селски бунт. Най-известното искане на Кейд било кралят да пропъди фаворитите си, защото „лордовете му са загубени, стоките му са загубени, общините му са унищожени, морето е загубено и Франция е загубена“.
Слабостта на Хенри не била постоянно състояние. В дадени моменти той играел по-активна роля от тази, която аз съм му дал, преди, по време на и след въстанието на Кейд. Вярно е обаче, че кралица Маргарет е била онази, която останала в Лондон и уредила примирието в столицата и опрощението на въстаниците. В интерес на историческата истина трябва да спомена, че тя не е била в Лондонската кула, когато нападателите са нахлули. Останала в Гринич, тогава известен като Двореца на удоволствието. Истина е също, че нейна била идеята да бъдат опростени хората на Кейд, за което издала и заповед. Кейд се съгласил. Той се измъкнал тихомълком, докато кралските сили се прегрупирали, и чак няколко месеца по-късно новоназначеният шериф на Кент успял да го издири. Кейд бил ранен смъртоносно в последната си битка и умрял на път обратно за Лондон. Трупът му бил обесен, влачен и разчленен, като главата му била забучена на кол край Лондонския мост. Мнозина от останалите въстаници били също издирени и убити през следващата година.
Пояснение за розите: един от символите на рода Йорк е бялата роза. Ричард Йоркски също използвал сокол и глиган. Както Хенри VI, така и Маргарет използвали лебед за свой символ.
Червената роза била един от многото хералдически символи на рода Ланкастър (от Джон Гонт, херцог на Ланкастър). Идеята за война между розите била измислица на Тюдорите и по онова време не съществувало противопоставяне на бяло и червено. Същинската борба била между различните мъжки наследствени линии от Едуард III: всички те — мъже с огромна власт и права върху престола. Въпреки всичко слабостта на крал Хенри VI е факторът, който дал смелост на враговете му и те въвлекли страната в гражданска война.
Кон Игълдън
Лондон, 2013
