Докато говореше, дочу тропот на крака и гълчава от мъжки гласове. Познаваше добре синовете му и се подготви, защото знаеше, че миговете им на интимност са преброени.
— Те ще ме изпратят, любов моя, но аз няма да съм далеч.
Наведе се и го целуна по устните, усети неестествената горещина на горчивия му дъх.
Облегната на стола, тя разпозна цвилещия глас на Едмънд, който разказваше на другите двама за някакъв облог, който е направил. Как ѝ се щеше и най-големият брат да е сред тях, но Черния принц бе умрял само преди година и нямаше да наследи никога кралството на баща си. Струваше ѝ се, че загубата на престолонаследника бе първият удар, който повлече след себе си и другите. Един баща не бива да надживява синовете си, помисли си тя. Каква жестока мъка — все едно дали си обикновен човек или крал.
Вратата се отвори с трясък, който стресна Алис. Тримата мъже, които влязоха в стаята, приличаха на баща си по различен начин. С кръвта на Дългокраките, течаща в жилите им, те бяха едни от най-високите, които беше виждала; изпълниха стаята и я избутаха още преди да са заговорили.
Едмънд, херцог на Йорк, слаб и чернокос, я изгледа намръщено, като видя, че седи до баща му. Никога не бе одобрявал любовниците на баща си и когато Алис се изправи и застана смирено пред него, свъси вежди. До него Джон, херцог на Гонт1, бе пуснал същата брада като баща си, но тя беше още гъста и черна, подстригана на остър връх, който закриваше шията му. Братята се надвесиха над баща си и се загледаха в него, а той затвори очи и пак изпадна в унес.
Алис потрепери. Кралят беше нейният закрилник, докато тя натрупваше богатство. Беше забогатяла от тази връзка, но добре съзнаваше, че всеки един от мъжете в стаята можеше, ако му скимне, да заповяда да я затворят, всичките ѝ лични притежания и земи зависеха само от една тяхна дума. Титлата херцог все още беше нова, тъй че никой не бе изпитал нейната власт. Херцозите стояха над графове и барони, почти като крале и забелязваха само събратята си и равните им по ранг в тази стая, в този ден.
Двамина от петте големи рода отсъстваха. Лайънъл, херцог на Кларънс, беше умрял преди осем години, оставяйки само една дъщеря, все още бебе. Синът на Черния принц беше само на десет години. Ричард бе наследил херцогство Корнуол от баща си, точно както щеше да наследи и самото кралство. Алис познаваше и двете деца и само се надяваше Ричард да надживее властните си чичовци достатъчно дълго, че да стане крал. Дълбоко в себе си мислеше, че не би заложила и пени за неговите шансове.
Най-младият от тримата беше Томас, херцог на Глостър. Може би защото беше най-близко до нея по възраст, винаги се беше отнасял любезно с Алис. Единствен той отчете присъствието ѝ, докато тя стоеше там и трепереше.
— Знам, че бяхте голяма утеха за баща ми, лейди Перърс, но сега е време за семейството му — рече Томас.
Алис премига през сълзи, благодарна за благите думи. Едмънд, херцог на Йорк, заговори, преди да успее да отвърне.
— Иска да ти каже, че трябва да се махаш, момиче — прекъсна я той. Не я погледна, взорът му беше прикован върху фигурата на баща му, лежащ в пълно снаряжение върху светлите чаршафи. — Изчезвай.
При тези думи Алис побърза да излезе, като попиваше сълзите от очите си. Вратата остана отворена и тя се обърна, загледана в тримата синове, надвесени над умиращия крал. Затвори тихо вратата и се разрида, докато крачеше към замъка Шийн.
Останали сами, братята мълчаха дълго. Баща им досега бе котвата в живота им, внушаваше им постоянство в един буреносен свят. Той бе управлявал в продължение на петдесет години и страната бе увеличила богатството и мощта си под здравата му ръка. Никой от тях не можеше да си представи бъдещето без него.
— Не трябва ли да дойде свещеник? — изведнъж попита Едмънд. — Лошо е да оставяме баща си на грижите на една развратница в последните му минути.
Той не забеляза как брат му Джон се смръщи заради силния му глас. С всяка своя дума Едмънд лаеше против света, не можеше да говори тихо или поне не искаше.
— Можем да го повикаме вече за последно причастие — отвърна Джон, като нарочно приглуши гласа си. — Подминахме го навън в малката стая, потънал в молитви. Ще ни почака още малко там.
Отново настъпи тишина, а Едмънд се размърда и въздъхна. Погледна надолу към неподвижната фигура, гледаше как гърдите ѝ се повдигат и спадат, дъхът на краля се чуваше ясно и навътре в дробовете пропукваше.
— Не виждам… — започна той.
— Моля те, братко — тихо го прекъсна Джон. — Просто… спокойствие. Поискал е вече доспехите и меча си, значи няма да трае дълго.
За миг Джон затвори очи от раздразнение, докато по-малкият му брат се оглеждаше за удобен стол, после го издърпа по-близо до леглото със стържещ звук.
1
Синовете на Едуард III, с изключение на Черния принц (първият син и наследник), носят имената на местата в които са родени: Хатфийлд, Антверпен, Гент, Лангли, Уиндзор, Уудсток. Джон Гонт е наричан така защото е роден в Гонт (дн. Гент, Белгия), но не е херцог на Гонт. Негова е титлата херцог Ланкастър като трети син на краля. — Бел. Dave