Докато го връзваха за пилоните с лице към тълпата, опита да преодолее надигащия се ужас, който пищеше в него. Тежко ще е, възможно най-тежко. Можеше само да си мечтае, че сърцето му няма да издържи, уплашеното, подскачащо нещо, което биеше в гърдите му.
Мъжете на платформата всичките бяха местни, получили няколко сребърника за днешната работа. Не познаваше никое от лицата, за което беше благодарен. Достатъчно тежко беше да е обграден от непознати, които вият и беснеят срещу него. Не мислеше, че може да изтърпи лицата на хора, дето познава. Докато привързваха крайниците му с грубо придърпване, тълпата натисна напред, за да огледа раните му, като ги сочеше възбудено.
Погледът му се плъзна по бездушните, разкривени от викове лица, после изведнъж спря на място, мъглата се вдигна пред виждащото му око. Един балкон се надвесваше над площада и малка групичка мъже и жени стояха там, наблюдаваха случващото се и разговаряха помежду си. Рубен позна лорд Йорк, преди дори онзи да го види, че гледа, и срещна погледа му с любопитство. Евреинът го видя как привлече вниманието на жена си и тя също погледна през перилата, притиснала ръка към устата си едновременно с доволство и уплах, когато го разгърдиха.
Рубен сведе поглед, унизен докрай. Мъжете от платформата свалиха ризата му, разкривайки многоцветни рани във всеки нюанс от жълтото до виолетовото, та почти до черно, там, където ребрата му бяха ритани и пукнати.
— Барух дайан емет — прошепна Рубен, като с усилие произнесе думите. Тълпата не го чу, когато благослови единствения истински съдия, който имаше значение. Помъчи се да ги избута надалеч и затвори очи, когато потопиха първите глинени стомни в кипналата вода и показаха на тълпата дългите ножове. Знаеше, че не може да го понесе, но пък не можеше и да умре, докато не го оставят.
Портсмут ехтеше от гръмогласни улични глашатаи и от суматохата на едно от големите пристанища на кралството. Независимо от анонимността на оживените улици Дери Бруър настоя да бъде опразнена странноприемницата от всичките ѝ клиенти и персонал, преди да начене разговора по лични въпроси. Навън беше сложил трима яки пазачи, които се оправяха с разсърдените посетители, които дори не бяха успели да си допият бирата.
Дери прекоси бара и подуши една кана, преди да сипе тъмна бира в голяма дървена халба. Вдигна я в шеговит тост, настани се и отпи голяма глътка. Лорд Съфолк си наля вода от каната на масата, пресуши чашата си и премлясна с устни, докато си доливаше. Дери го наблюдаваше. После издърпа торбичката, която висеше отзад на гърба му, и взе да рови вътре. Извади руло пергамент, запечатано с восък и завързано със златна панделка.
— Изглежда, папата има добро желание, Уилям. Изумен съм как такъв духовен мъж е намерил приложение за сандъчето със сребро, дето му пратихме, но може би то ще иде при бедните, нали?
Съфолк предпочете да не удостои присмехулния въпрос с отговор. Изпи още една голяма глътка, за да отмие вкуса на морска сол от устата си. Беше прекарал последните шест месеца в пътувания напред-назад от Франция толкова често, че портсмутските докери го поздравяваха по име и му махаха с шапка. Беше изтощен извън всякакви предели, писнало му бе от дискусии и спорове на два езика. Погледна овързаното руло в ръцете на Дери, съзнавайки, че то предвещава бързо наближаващата реалност.
— Никакви поздравления? — рече той весело. — Никакво „браво, Дери“? Разочароваш ме, Уилям Пул. Няма много мъже, дето биха изпълнили тази задача в такъв кратък срок, но аз успях, нали така? Французите търсеха лисици, а откриха само невинни пиленца точно както го искахме. Бракът ще се осъществи и сега е нужно само небрежно да споменем на англичаните, които живеят в Мен и Анжу, че услугите им вече не са нужни на Короната. Накратко, че могат да се измитат.
Съфолк смръщи лице както за думата, така и заради истината в нея. Англичаните в Анжу развиваха търговия и поддържаха огромни имения. От благородните лордове с власт и влияние до най-нисшите чираци, те всички щяха да се вбесят, когато френската армия се яви да ги изсели.
— Има едно нещо обаче, Уилям. Един деликатен малък въпрос, който аз се колебая да повдигна пред благородник с твоята висока позиция в живота.
— За какво става дума, Дери? — рече Съфолк, уморен от игрички. Чашата му с вода пак беше празна, но в каната нямаше и капка. Дери завъртя течността в чашата си и се загледа в нея.