Подир сумрака във вътрешните стаи тук слънцето беше ярко. Дери излезе след всички тях и веднага при него дойде сержантът, един мъж с огромни бели мустаци, който на практика се тресеше от гняв. Дери прие поздрава му.
— Няма пострадали, Хобс. Твоите хора заслужават да ги черпя по една бира довечера.
— Исках да ви благодаря, сър, за предупреждението — рече сержантът, сразявайки с поглед Йорк, който стоеше и гледаше. Независимо от пропастта в положението им безопасността на Уиндзор беше лична отговорност на сержанта и той беше бесен, че е била нарушена.
— Това ми е работата, Хобс — отвърна Дери. — Имаш един труп да отнесеш, но това е всичко. Мисля, че ясно изразихме това, което имахме да кажем.
— Щом казвате, сър, макар че не искам и да си мисля дори докъде успя да проникна той. Все пак ще направя официално оплакване, сър, ако нямате нищо против. Това не бива да се търпи и кралят ще бъде уведомен — говореше го заради херцога, но той слушаше без някаква видима реакция.
— Ще вземеш нашите вързани пилци в къщата на пазачите, нали, Хобс? Бих искал да разменя дума с тях, преди да ги отпратя обратно на кораба им. Сам ще имам грижа за милорд.
— Много добре, сър. Благодаря, сър.
С един последен поглед, достатъчно нажежен да стопи и желязото, старият войник отведе хората си, оставяйки Дери и Йорк сами.
— Чудя се, Бруър, дали можеш да оцелееш, ако ме имаш за враг — вметна Йорк. Беше загубил червенината си, но очите му искряха от злоба.
— О, смея да твърдя, че мога, познавам и много по-опасни хора от теб, надут фукльо такъв.
Нямаше кой да ги чуе и маската на ироничния добряк, която Дери бе си сложил, падна, когато застана в застрашителна близост срещу херцога.
— Трябваше да останеш във Франция и да изпълниш заповедите на своя крал — добави Дери, като го смушка с пръст в гърдите.
Йорк стисна юмруци, обзет от ярост, но знаеше, че Дери ще го повали на земята при най-малката провокация. Главният кралски шпионин имаше славата да се подвизава по ринговете за борба в Лондон. Той държеше всичките му врагове да са чули този слух.
— Това негови заповеди ли са? — изсъска Йорк. — Сватба и мир? Моите хора да останат в Кале? Аз командвам армията, Бруър. Въпреки това досега не бях чул и дума. Кой ще защитава краля, ако войниците му са на триста мили на север? Изобщо замислял ли си се за това?
— Заповедите са истински — отвърна Дери невинно.
Йорк се изсмя ехидно.
— Да, печатите бяха точни, Бруър, както съм убеден, че знаеш. Не бих се изненадал да чуя, че твоята ръка върху тях е стопявала восъка. Не съм единственият, който смята, че имаш твърде силен контрол върху крал Хенри. Ти нямаш истински ранг и титла, въпреки това издаваш заповеди от негово име. Кой може да каже със сигурност, че са дошли от краля? И ако още веднъж ме боднеш с пръст, ще те видя да висиш на бесилото.
— Бих могъл да имам титла — отговори Дери. — Предлагал ми е. Мисля обаче, че съм си много добре и така за момента. Може би ще се оттегля като херцог на Йорк, кой знае?
— Не би могъл да запълниш мястото ми, Бруър, не би могъл да запълниш дори дюкяна ми, ти, долен, нисш… — Лаещият смях на Дери го прекъсна.
— Дюкяна ти! Хубава шега! Сега защо не се върнеш на кораба си? Трябва да присъстваш на сватбата на краля следващия месец. Не искам да я изпуснеш.
— Ти там ли ще бъдеш? — попита Йорк и погледът му се изостри.
Дери схвана добре намека. Едно нещо бе да изрази пренебрежение към властта на Йорк в Уиндзор, заобиколен от стражата на краля. Съвсем друго бе да се замисли как би действал херцогът на Йорк във Франция.
— Не бих изпуснал такова радостно събитие за нищо на света — отвърна Дери и видя как Йорк се усмихва при тази мисъл.
— С мен ще бъде личната ми стража, Бруър. Тези прекрасни заповеди не са казали противното. При толкова много бандити по пътя няма да се чувствам удобно с по-малко от хиляда мъже, може би и повече. Тогава ще разговарям с краля. Чудя се дали той знае и за половината от твоите игри.
— Уви, аз съм само пратеникът на кралската воля — рече Дери и се подсмихна, като така прикри изумлението си от заплахата. — Мисля, че кралят желае няколко години мир и съпруга, но пак кой ли наистина знае какво е в главата му?
— Не можеш да ме заблудиш, Бруър. Нито пък онзи подмазвач Съфолк. Каквото и да сте предложили на французите, каквато и каша да сте забъркали помежду си, и двамата грешите. Това е най-лошото. Ако предложим мир, смяташ ли, че французите ще ни оставят наистина? Така ще изглеждаме слаби. Ако този план се осъществи, ще влезем във война преди края на лятото, бедни ми глупако.