— Изкушава ме мисълта да опитам на гърба си кралския гняв само и само да ви видя проснат на тази трева тук, милорд — заяви Дери, пристъпвайки към другия. — Дайте ми възможност да обмисля преимуществата и недостатъците, моля. Ще изпитам удоволствие, ако разбия тази ваша остра човка, но пък, от друга страна, вие сте херцог и имате някакъв вид протекция, дори и след като се проявихте като пълен глупак тази сутрин. Разбира се, винаги мога да твърдя, че са ви натупали, докато стражата ви е гонила навън.
— Говори си каквото искаш, Бруър. Заплахите и стрелите ти не ме плашат. Ще се видим пак — във Франция.
— О, в такъв случай си тръгвате, тъй ли? Много добре. Ще изпратя хората ви след малко. С нетърпение очаквам да побъбрим пак на сватбата.
Йорк се упъти към главния вход на замъка. Дери го наблюдаваше замислен. Стигнали бяха до ръба, по-близо, отколкото бе очаквал. Беше чул, че херцогът идва преди две нощи, но трябваше да предупреди пазачите на външната врата. Йорк не биваше изобщо да стига до вътрешната част, да не говорим за вратата пред спалнята на краля. Всъщност съвсем случайно Хенри все още се молеше в параклиса, но херцогът не разполагаше с тази съществено важна информация.
За момент се замисли над разговора. Не съжаляваше за нищо. Човек като Йорк би се опитал да причини смъртта му дори само заради сцената пред спалнята на краля. Без значение, че Дери бе усложнил положението със заплахи и обиди. Не можеше да бъде по-лошо. Въздъхна. Въпреки това нямаше как да позволи побеснелият херцог да се види с краля. Йорк щеше да го накара да се съгласи с всичко и всички деликатни уговорки и месеци на преговори щяха да идат нахалост. Още като се събуди, Дери усети, че денят ще е лош. Дотук всичките му очаквания се бяха оправдали. Зачуди се какви са му шансовете да оцелее на сватбата в Тур. С тъжно изражение осъзна, че трябва да се подготви да не се върне обратно.
Спомни си как старият Бъртъл бе постъпвал така не един или два пъти. Главнокомандващият на шпионите преди него беше оцелял след три опита за отравяне и случай, в който в спалнята си бе заварил мъж с изваден нож. Това е просто част от службата, спомни си той думите му. Един полезен човек винаги си създава врагове, това е всичко. А ако си полезен на крале, то тогава враговете ти са от сой. Дери се усмихна, спомняйки си как старецът бе произнесъл думата с наслада.
— Вижте му дрехите, момчета! Вижте му ножа! От сой е, момчета! — беше казал, захилен гордо и приведен над тялото на мъжа, когото откриха в спалнята му. — За мен е комплимент, че са изпратили такъв джентълмен!
Старият Бъртъл може и да беше зъл проклетник, но Дери го беше харесал още от самото начало. И двамата изпитваха удоволствие да карат другите да ги следват; мъже, които дори не са подозирали, че изборът им не е точно техен. Бъртъл възприемаше това като изкуство. За младия Дери, току-що завърнал се от война във Франция, нещата, на които го учеше, бяха като вода за зажаднялата му душа.
Дери пое дълбоко въздух и усети как спокойствието му се възвръща. Когато Бъртъл повикваше шестимата си най-добри бойци и предаваше властта си на единия от тях, разбираха, че нещата са сериозни, че може да не се върне оттам, където работата му го изпращаше. Всеки път това бе различен човек, така че никога да не бъдат сигурни кой от тях наистина е избраният наследник. Все пак след дузина рискови ситуации, от които едва оцеля, старецът умря в леглото си, мирно и тихо в съня си. Дери плати на трима лекари, за да проверят дали в тялото му има отрова просто за да е сигурен, че няма кого да преследва.
Възвърнал спокойствието си, той започна да пука кокалчетата си, вървейки към помещението на пазачите. Нямаше как повече да влоши нещата, ако добре поналожи двамата войници. Определено беше в настроение за това.
Летният ден обещаваше да бъде великолепен още от изгрев-слънце, въздухът бе вече топъл, а небесата — ясни. В замъка Сомюр Маргарет беше станала по тъмно. Не беше сигурна, че изобщо е спала, след като толкова дълго лежа на жегата в мрака, съзнанието ѝ изпълнено с видения за съпруга ѝ и с немалко страхове. Четиринайсетият ѝ рожден ден бе преминал почти незабелязано преди няколко месеца. Но все пак тя го отбеляза дори само заради това, че на следващата сутрин бе започнала да кърви. Още изживяваше този шок, докато се къпеше и се оглеждаше на светлината на нощната лампа. Прислугата ѝ каза, че ще се случва всеки месец — няколко отвратителни дни, в които ще пъха парцали под бельото си. Това ѝ се струваше символ на промяната, на нещата, които се развиваха с такава скорост, че едва смогваше да възприеме една новост, без тя да е съпътствана с още десетина, които се домогваха до нейното внимание. По-едри ли бяха станали гърдите ѝ? Така смяташе. Взе огледало и ги стегна и стисна така, че да образуват нещо като вдлъбнатина помежду си.