С блеснали очи и задъхана Йоланда се качи и седна до нея.
— Невероятно е! — каза тя и се огледа. — Всичко това е за теб! Вълнуваш ли се?
Маргарет се взря в себе си и откри само нервност. В отговор направи тъжно изражение. Може би ще се развълнува по пътя, но ѝ предстоеше да се омъжи за някакъв младеж, когото никога не беше виждала. Дали и въпросният англичанин Хенри бе толкова нервен? Съмняваше се. Бъдещият ѝ съпруг беше крал и бе свикнал с помпозни събития.
Още двама пажове, с излъскани ботуши и безупречни ливреи, заеха позиция от двете страни на каретата. На теория те трябваше да отблъскват всякакви крадци или бандити по пътя, но нямаше истинска опасност. Кочияшът беше едър, жизнерадостен мъж, който направи сложен поклон пред двете момичета, преди да заеме мястото си и да оправи дългия камшик с висящо на края му въже.
Някак си каретите потеглиха, преди Маргарет да е готова. Видя как пред нея се изнизаха стените на Сомюр и се наведе възможно най-напред, за да помаха за довиждане на майка си. Баща ѝ и братята ѝ бяха тръгнали още предния ден. Тази сутрин беше за жените на домакинството, но тя бе дошла и отминала толкова бързо, че момичето не усети как. Всички часове, откакто се бе събудила, сякаш се бяха слели в един миг. Щеше ѝ се да извика на кочияша да спре, а мозъкът ѝ прехвърляше хиляди неща, които не биваше да забравя.
Видя как майка ѝ направи знак на следващата карета, съзнанието ѝ вече бе заето с групичката братовчедки и огромния труд, който течеше, за да подготви Сомюр за сватбеното пиршество същата вечер. Маргарет се облегна и видя още две карети, които чакаха търпеливо, за да отведат гости в Тур. И докато двете със сестра ѝ се люшкаха по пътя към града, тя слушаше как кочияшът цъка с език и плющи с камшика, за да се носят конете напред в идеален синхрон. Въздъхна от удоволствие, щом почувства полъха на вятъра в лицето си. Имаше още часове, докато види катедралата. За първи път почувства приятния гъдел на очакването.
Каретата напусна Сомюр през северната порта и пътят се разшири. Двете момичета се стъписаха от тълпата, която се бе събрала отстрани. Никой не си бе направил труда да съобщи на Маргарет за това колко много хора са пътували само и само да я видят. Англичани и французи наедно стояха, махаха с шапки и я приветстваха, викайки името ѝ. Маргарет се изчерви красиво, а те проточваха вратове и се смееха на слънцето.
— По дяволите — промълви с доволство Йоланда. — Това е прекрасно.
Съфолк направи всичко възможно да прикрие безпокойството си, докато стоеше пред катедралата. Взираше се в двойната кула, сякаш я намираше за интересна, и с все сили се стараеше да изглежда спокоен и отпуснат. Новите му панталони и туника дразнеха кожата му, макар да си представяше, че изглежда по-слаб от обикновено в тази кройка. Принуден беше да бърше лицето си от потта, тъй като тежестта на наметалото му сякаш се увеличаваше с всеки изминал час, а кожената гарнитура гъделичкаше гърлото му. Английският стил да се носят пластове от плат не беше на място във френското лято, но забеляза, че и французите бяха също тъй топло облечени, та лицата им се зачервяваха не по-малко от тези на английските благородници, които вече се бяха напили с тежко вино.
Съфолк завидя на Йорк за слабата му фигура, когато го мерна да пресича тълпата и да дава заповеди на един от въоръжените си мъже. Херцогът беше довел със себе си огромна лична стража, по-голяма от тази на всички останали английски лордове, взети заедно. Дори и така, тя изглеждаше незначителна в сравнение с броя на френските войници, които лагеруваха край града.
Съфолк гледаше как един от хората на Йорк го поздрави, после хукна да изпълни заповедта му. Съфолк стисна длани зад гърба си и се мъчеше да изглежда впечатлен от готическите кули и сложното каменоделство. Как съжаляваше, че съпругата му не дойде, но Алис бе скандализирана от самата мисъл за това. Достатъчно трудно му бе да ѝ обясни, че в този ден ще се ожени за една четиринайсетгодишна френска принцеса, ако всичко стане, както бе замислено. Да бъде там със собствената си съпруга щеше да бъде подигравка с Църквата, или поне тя така му каза накрая.
Още по-голяма подигравка би било масовото изтребление, което можеше да избухне и при най-малката провокация, помисли си Съфолк. За момента хората на Йорк прилежно избягваха да обръщат внимание на френските войници около Тур, докато техните благородни господари се разхождаха и разговаряха. Съфолк знаеше, че французите са там, за да поемат командата над Анжу и Мен на мига, след като церемонията свърши. С удоволствие би споделил това с Йорк, особено след като се тормозеше от многозначителните му погледи към далечните войници. Чувстваше, че благоразумието му е напълно оправдано при наличието на подобна френска сила. Докато двамата се разминаваха набързо в двора на църквата, Йорк, съскайки, му зададе въпроса как смята да защитава крал Хенри само с неколцина пазачи. Съфолк успя да смотолеви безпомощно, че със сигурност няма да съществува опасност точно на сватбения ден. Йорк го изгледа яростно, очевидно заподозрял нещо, после енергично се отдалечи.