Беше напрегната ситуация и нервите на Съфолк се съпротивляваха все повече с всеки изминал час. Йорк не знаеше, че кралят няма да дойде, и сега имаше две армии в полето, изправени една срещу друга. Нужно беше само някой идиот да подхвърли нещо обидно или да си направи злобна шега и нямаше сила на земята или в небесата, която да предотврати битката. Съфолк още веднъж попи лицето си с мека кърпа.
Докато шепнеше някаква глупост на поредния гост, видя как Йорк сменя посоката си и идва към него през църковния двор.
— Хайде, Дери — тихичко прошепна лорд Съфолк на английски, с което накара най-близко стоящия френски благородник да присвие объркано очи към него. — Имам нужда от теб тук. Хайде! — той пусна сияйна усмивка към херцога, който се спря пред него.
— Ричард! Какъв хубав ден се случи за целта. Имаш ли вести от краля?
Йорк погледна с кисел вид към по-стария мъж.
— Точно това идвах да те питам, Уилям. Нямам новини от пристанищата, че дори е на път. Виждал ли си Дери Бруър?
— Още не. Може би е с краля. Мисля, че щяха да идват заедно.
Йорк се намръщи, загледан в тълпата от френски и английски благородници, които се наслаждаваха на слънчевия ден.
— Не мога да разбера. Освен ако не са му поникнали криле, би трябвало вече да е минал по-голямата част от пътя. Хората ми трудно биха изпуснали кралската свита да минава през Кале, а нищо не съм чул за това.
— Може да се движат по-бързо от вестоносците, Ричард. Дошло ли ти е наум? Убеден съм, че ще бъдат тук навреме.
— Цялата работа силно ми мирише на Бруър — ядно просъска Йорк. — Тайни пътища и измами, сякаш не може да се доверят дори на собствените лордове на краля. Приятелят ти Бруър ще изглежда като глупак, ако устроят засада и пленят краля, докато ние си стоим тук празнично издокарани.
— Сигурен съм, че няма да се случи. Единствената цел на Дери, както на всички нас, е да предпази краля.
— Няма да се чувствам спокоен, докато не е щастливо оженен и на път за дома. Видя всички тия войници, разположени на лагер навсякъде около нас, нали? Слава богу, че доведох толкова хора със себе си! Ситуацията е опасна, Уилям. Малко са ми войниците, ако те се впуснат в изненадваща атака.
— Сигурен съм, че са тук, за да пазят крал Шарл и херцозите му — излъга Съфолк изнервен. Със страх чакаше момента, в който всички подробности от брачното споразумение ще станат ясни. Надяваше се френският крал да не вдигне голяма врява в момент, когато поема командването на новите си територии. Но, познавайки добре французите, Уилям дьо ла Пул подозираше, че тази надежда е доста самонадеяна.
— Градът прилича на военен лагер, а френският крал дори още не е пристигнал — отбеляза Йорк. — Нещо не ми се връзва, Уилям. Ще ми дадеш ли честната си дума, че напразно се притеснявам?
— Не… не мога да кажа, Ричард — видя как очите на другия се присвиха.
— Не можеш? Тогава има нещо, за което не са ме уведомили. Трябва да знам, Уилям, щом ще защитавам краля на Англия на френска земя. Не разбираш ли? Не може да ни сварят неподготвени, ако има планове, за които не знам абсолютно нищо. Проклет да е този Дери! Говори, лорд Съфолк. Какво не са ми казали?
Откъм западния път се чуха гръмогласни викове. Съфолк погледна с облекчение натам и извади кърпичката си, за да попие потта от челото си.
— Кой е това? — продума. — Не може да е булката вече. Френският крал ли идва?
— Или крал Хенри — добави Йорк, наблюдавайки го внимателно.
— Да, да, разбира се — каза Съфолк, потънал в пот. — Може да пристига Хенри. Най-добре да ида да видя, ако ме извиниш.
Йорк гледаше как възрастният мъж се отдалечава с изправен гръб. Поклати глава отвратено и с рязък жест повика до себе си един от стражата.
— Проверете пак около града. Искам да заловите Дери Бруър съвсем тихо. Съобщете ми веднага щом го хванете.
— Да, милорд.
Войникът поздрави прилежно и хукна. Изражението на Йорк посърна, когато чу виковете на народа и разбра, че френският крал е дошъл в Тур. Вече бе обед, а все още нямаше и следа от сватбената двойка.
Дери правеше всичко възможно да изглежда, че се разхожда сред френските войници, които се припичаха на слънцето или обядваха. За последен път бе видял толкова много от тях накуп на бойното поле и спомените не бяха приятни. Прекрасно знаеше защо са тук. Веселите групички, които клюкарстваха и дъвчеха твърд хляб, щяха мигом да се преобразят обратно във военна сила, щом дойдеше заповед да се завземат повторно обширните територии на Мен и Анжу.