Дери беше очаквал затруднения, но инстинктивно в покрайнините на града вдигна един тежък супник и го помъкна със себе си. С това простичко прикритие премина право през центъра на лагера. Десетки слуги носеха насам-натам неща за войниците и ако усетеше, че го гледат подозрително, веднага спираше и предлагаше на мъжете да си напълнят купичките, усмихваше им се и се кланяше като някой малоумен глухоням.
До обед успя да прекоси лагера и да се отърве от вече изпразнения казан, като го даде на групичка възрастни жени и продължи. Каретите на френския крал бяха забелязани на пътя и никой не обръщаше внимание на смачканата фигура, която се отдалечаваше от лагера.
Той вървя надолу по пътя, докъдето му стигна куражът и накрая съзря скупчени войници досами катедралата. Съвсем кратко разстояние, ако се затичаше човек, но не посмя да го направи. Огледа се да види дали някой го наблюдава, после изведнъж се свлече в канавката до една много стара дървена врата, където растяха гъсти треволяци.
Предоволен от себе си, че е успял да мине през цяла френска армия, Дери гледаше как войниците спират и претърсват две каруци, които в момента се тътреха край тях. Хората на Йорк сякаш бяха навсякъде. После направи кисела физиономия, като усети, че по дрехите му се процежда дъждовна вода, но държеше торбата далеч от нея и се снижаваше, като използваше стълба на портата за прикритие, чакайки подходящия момент. Въоръжените мъже не припарваха в същинската катедрала, забеляза той. Църковната сграда имаше собствена градина с ограда и врата. Ако намери начин да се вмъкне само през тази външна граница, ще бъде на чисто. Катедралите и във Франция, и в Англия са построени по един и същи начин, каза си той. Ако успееше да влезе вътре, щеше да е достатъчно наясно с разположението.
Дери надничаше през стръкове изгорели треви и виждаше гостите на сватбеното тържество, вън, на слънце в църковния двор. Бяха толкова близо. Почти различаваше лицата им. За миг му се прищя просто да се изправи и да повика някой от своите съмишленици, като Съфолк например. Йорк със сигурност няма да си позволи да го арестува на обществено място. Той погледна мокрите си бричове и черните си пръсти. Беше толкова мръсен — само многобройните дни на път можеха да го омърсят така. Ако селянин, изпоцапан и недодялан като него, се доближи до сватбарите, войниците ще го сграбчат и ще го изнесат още преди половината благородници да са успели да разберат какво се случва. Все едно, не му подхождаше на стила да го притиска стражата, докато той вика Съфолк. Все още беше решен да се приближи до Ричард от Йорк в най-хубавите си дрехи и да се държи така, сякаш всичко е било много лесно. Старият Бъртъл винаги бе харесвал чувството му за стил. В памет на досегашния оглавяващ шпионите щеше да го направи бляскаво.
Едва повдигна глава, наблюдавайки двама пазачи, заели позиция пред градинската порта на катедралата. Хапваха заедно едно парче пай и застанали близко един до друг, го разчупваха на хапки и ги дъвчеха.
Зад тази стена бе разположена резиденцията на епископа, с кухни и килери, и дневни, достойни за всеки лорд. Дери разшири очи, мъчейки се да следи и останалите групи от войници на караул. Бавно пъхна пръсти в торбата си за тежкия кривак. Не можеше с бръснача, не и по английски войници и на църковна земя. Тъмният свят, който обикновено населяваше, само щеше да го окачи на въжето насред слънчевия френски ден. Въпреки това мисълта да мине през двама въоръжени войници само с помощта на дървена тояга беше повече от дръзка. Един, да, винаги можеше да изненада един с рязък удар зад ухото, но не можеше да си позволи да се вдигне тревога, тогава беше загубен.
Слънцето преваляше, а Дери все лежеше там и вече го обхващаше паника. На три пъти по пет-шест войници с къси английски наметки в червено и златно обикаляха около катедралата. Носеха онзи вид лъкове, които ги направиха известни в Аженкур, и той добре знаеше, че с тях можеха да улучат заек от стотина крачки, да не говорим за мъж с нормален ръст. Беше почти невидим в опърпаните си кафяви дрехи, въпреки това сдържаше дъха си, когато минаваха само на двайсет ярда от него, като знаеше, че ловците сред тях ще забележат дори помръдването на стръкче от високата трева.