Времето пълзеше напред болезнено бавно. Нещо голямо пролази през лицето му, но той не му обърна внимание дори когато то се впи във врата му и засмука кръвта му. Само едно нещо можеше да разсее пазачите край катедралата и той изчакваше, за да направи своя ход.
Случи се два часа след пладне, доколкото можеше да прецени по слънцето. Мъже и жени от околните села започнаха да се навъртат край пътя и отдалеч се чуваха възгласи. След няколко минути навсякъде настъпи движение, развълнувани хора тичаха да заемат най-добрата позиция, за да видят как пристигат каретите на невестата. Дери стана в момента, в който една групичка мина покрай него. Използва ги, за да блокират видимостта към главния шпионин на Англия, който се надигна със зачервено лице от смърдящата канавка. Тръгна към пазачите на портала и безмълвно благослови булката, като видя, че и двамата гледат на запад. Никога не бяха виждали принцеса, а тази щеше да е кралица на Англия.
Заобиколи някакво тичащо дете и удари с тоягата единия пазач по ухото. Мъжът се свлече, сякаш покосен, а другият тъкмо се обръщаше, когато Дери повтори замаха и го цапардоса по слепоочието. Мъжът изсумтя, падайки, и Дери със сигурност дочу английски глас, който възкликна наблизо. Отвори с ритник вратата и се втурна вътре, като същевременно свали мръсната шапка от главата си и я захвърли в близкия красиво подкастрен храст.
Помещенията на епископа бяха отделени от катедралата и той пренебрегна пътеката, която водеше към тях. Вместо това се запъти към вестиария. Вече беше готов да отвори с ритник всяка врата, но тази поддаде лесно, след като поработи над ключалката. Влезе и бавно вдигна очи, за да огледа — пред него веднага се изпречи огромното розово туловище на френския епископ, облечен в нещо, което приличаше на бяло бельо. Друг свещеник стоеше зяпнал, с дълга бяла роба в ръце.
— Милорд епископе, извинявам се, че ви обезпокоих. Закъснях за сватбата, но лорд Съфолк ще гарантира за мен.
Докато говореше, Дери издърпваше от торбата си дрехите и само гледката на кожената гарнитура възпря епископа да извика за помощ.
Дери чу потропване по вратата зад гърба си, завъртя се бързо и пусна резето.
— Може ли да ви обременя с молба за малко вода? Булката е тук, а боя се, твърде изцапан съм от пътя, за да мога да се покажа.
Двамата втрещени свещенослужители го погледнаха, после епископът направи немощен жест към съседната стая. Дери се втурна натам — на мраморна тоалетка чакаше огромна купа с вода. Водата и кърпата почерняха, когато той започна да се търка, после се съблече възможно най-бързо.
Когато излезе, епископът беше сам, служителят му вероятно бе отишъл да провери самоличността на странника, нахлул тъй неочаквано при тях. Епископът изглеждаше дори по-грамаден в официалните си одежди, мъж като палатка, който наблюдаваше с интерес как Дери приглажда косата си с влажна длан и набутва смачканата си торба в един ъгъл.
— Бог да ви благослови, Ваше Превъзходителство — рече той. — Мислех, че няма да успея да се приготвя навреме.
Той излезе в църквата.
— Ето го! — изкрещя един глас на английски.
Без дори да се обърне, Дери спринтира с всичка сила надолу по църковния кораб, към огряната от слънце врата в далечния му край.
7.
Каретата на Маргарет спря пред катедралата, след като направи широк завой. Тълпата ликуваше и тя се изчерви, докато помагаха на нея и на Йоланда да слязат. Прозрачното було покриваше лицето ѝ, но тя виждаше всичко ясно през него. Те бяха дошли тук заради нея. Стана още по-нервна, когато видя от едната си страна крал Шарл, със сияйна усмивка, застанал до леля ѝ Мари.
Собствената ѝ усмивка изглеждаше измъчена под булото, когато видя баща си до рамото на краля, облечен в кървавочервено палто над кремави бричове и излъскани черни ботуши. Платът беше на пластове в шарки със златен конец и той се издуваше както под, така и над твърдата тъкан. Въпреки това Рене Анжуйски изглеждаше изключително доволен от присъствието на толкова много изискани благородници на сватбата на дъщеря му. Маргарет направи реверанс пред двамата и се зачуди дали баща ѝ изобщо го беше грижа за церемонията или мислеше само за земите, които бе възвърнал към семейните имоти.
Надигайки се, видя, че още един мъж идва към нея през тълпата. Той ѝ се поклони дълбоко. Беше висок и с широки рамене и коса с цвят на стомана. Облеклото му не беше толкова ярко като това на баща ѝ или пък на краля и някак си тя усети, че е англичанин, дори преди да ѝ целуне ръка и да заговори.
— Принцеса Маргарет, голяма чест е — рече той. — Аз съм Съфолк, но ще е удоволствие, ако ме наричате Уилям — за нейна изненада той се поклони отново и тя разбра, че важният английски лорд не беше по-малко нервен от самата нея.