Щом лордът понечи да заговори пак, сестра ѝ Йоланда протегна ръка с дланта надолу, после се закиска, когато Съфолк се опита да я целуне и за трети път да се поклони.
— Вие сигурно сте принцеса Йоланда, скъпа моя. Аз съм на ваше разположение, естествено — продължи той. Очите му се върнаха върху Маргарет и захапал долната си устна, Съфолк добави:
— Чудя си дали бихте ми отделили минутка насаме, милейди? Имам някои новини, които трябва да чуете преди церемонията.
Маргарет вдигна очи и видя как баща ѝ и крал Шарл размениха объркани погледи.
— Какво е това, лорд Съфолк? — попита Рене и се втурна напред. — Не е прилично да се забавя церемонията. Къде е младоженецът? Наблизо ли е?
Сърцето на Маргарет потъна, когато баща ѝ се обади. Нима английският крал не беше тук? Представи си как се връща неомъжена в замъка Сомюр, обект на присмех и злостни подмятания до края на живота си. Изведнъж ѝ се приплака, но почувства ръката на Йоланда, която безмълвно стисна нейната за подкрепа.
— Ваше Величество, милорд Анжу, имам неприятни новини. Бихте ли завели дъщеря си на сянка в църквата. Това не е за хорските уши.
Лицето на Съфолк почервеня, докато говореше, сякаш щеше да се пръсне при цялото обществено внимание, съсредоточено върху него. Той първи вдигна очи, когато откъм катедралната врата се чу шумотевица, а после трясък. Маргарет забеляза огромното облекчение, което се изписа върху лицето му, щом видя как Дери Бруър излезе от мрачината и едва закова на място. През тълпата минаваха слуги, натоварени с кани и скъпи чаши с бяло вино. Дери грабна една пътьом и тръгна към каретите, спрели в полукръг.
— Мастър Бруър! — рече Съфолк, бършейки с кърпа потта от челото си.
Маргарет улови с погледа си друг висок лорд, който рязко се обърна при това име и тръгна през тълпата към тях.
— Какъв прекрасен ден за сватба — каза Дери на английски, изпразвайки чашата си на един дъх. Той се поклони на френските благородници, които го гледаха с подозрение. — Ваши Височества, лорд Съфолк. А тези цветя на Франция трябва да са принцесите Маргарет и Йоланда.
Дери им се поклони дори по-дълбоко и целуна ръцете им с усмивка, която не напускаше лицето му. Обливаше се в пот и Маргарет усети, че се опитваше да контролира дишането си. Наистина ли беше толкова развълнуван, че ги вижда? Като че ли току-що беше спрял да тича. Благородниците, които се въртяха около тях, вече шепнешком си разменяха въпроси.
Съфолк се протегна и хвана Дери за ръката, като все повече почервеняваше от напрежението и горещината.
— Тъкмо обяснявах, мастър Бруър, че трябва да се отделим за момент някъде сами преди церемонията.
— Прекрасно — отвърна Дери и смени празната си чаша с пълна, щом видя един слуга да минава. Изпи и тази на три глътки. — Твърде е горещо тук вън. А, лорд Йорк! Какво удоволствие е да ви видя тъй бодър и жизнен в този прекрасен ден.
В очите на Маргарет лорд Йорк отговаряше много повече на представата ѝ за това как изглежда един английски лорд. Беше висок и строен, със строго, квадратно лице и черна, късо подстригана коса. Тъмните му очи пускаха искри, докато наближаваше, и всички наоколо замлъкнаха, усещайки като гореща вълна заплахата, която се излъчваше от английския благородник. Баща ѝ и кралят се спогледаха още веднъж, като безпокойството им все повече нарастваше.
— Ваше Височество, лорд Рене, лорд Съфолк — отрони Йорк, като се поклони. — Много съм щастлив да ви видя тук, Бруър. Ще се радвам на възможността по-късно да продължа нашия последен разговор.
— О, както желаете, милорд. Но днес не е време за нашите досадни малки притеснения, нали така? Днес е празник за две велики нации, които се съединяват с обещанието на младостта.
С лице все още лъснало от пот Дери сияеше с усмивката си към всички, очевидно много доволен от нещо. Маргарет следеше трудно английските думи, затова следеше с погледа ту единия, ту другия. Съфолк ѝ бе говорил доста мило и тя усети, че го харесва. Лорд Йорк дори не ѝ беше обърнал внимание.
— Насам, милорди, дами. Нека се скрием от слънцето в катедралата.
Дери поведе групичката към отворените врати и вдигна чаша към неколцина запъхтени английски войници по пътя. Те го изгледаха втренчено и проследиха всяка негова стъпка със студен поглед.
Вътрешността на църквата беше като хладен бриз след напичащото слънце. Маргарет вдиша дълбоко, страхувайки се да не припадне. Облегна се на Йоланда, докато странната им малка група се обърна и зачака да я осветлят. Преди да заговори, Дери попи с фина кърпичка челото си, съвсем наясно с вниманието, съсредоточено върху него. Знаеше, че ако изпорти тази си реч, всичките му месеци на подготовка ще имат нулев резултат. Вдигна глава, прибирайки кърпата.